Грег Беър - Преместването на Марс

— Когато знаем какво носи със себе си един модел, значи можем да го променим — каза Мендоса.

— Нашият свидетел току-що призна за съществуващото нежелание — обади се сенатор Уонг от Калифорния и изгледа колегите си с повдигнати вежди.

— Корпорацията на господин Мейджъмдар също не желае да съдейства за постигане на обединението — добави Хуарес Сомерс. — Може би той ще ни обясни причините за това нежелание и предложението за прокарване на нов обществен модел.

Битрас наклони глава на една страна и се усмихна, за да покаже, че е приел характеристиката свидетел.

— Работихме дълго и упорито, за да можем да ръководим собствената си съдба. Ние сме индивиди със силна воля в условия на взаимна надпревара. Съвсем естествено е да не сме склонни да оставим съдбата и живота си в ръцете на агенции, които няма да имат пряка връзка с нас.

— Вашата корпорация съществува с тези илюзии вече няколко десетилетия — заговори сенатор Джо Ким от Грийн Айдахо. — Нима искате да ни убедите, че нещата на Марс наистина стоят така — всеки индивид да бъде в пряка връзка с родовите власти?

— Не — отговори Битрас.

— Не може да нямате съдебна система, на която да се подчиняват всички ОМ. Как се справяте с неприспособените или непреминалите терапия?

— Не се ли отдалечаваме малко от темата, сенаторе? — с усмивка попита Битрас.

— Направете ми това удоволствие — помоли Ким и погледна компютъра пред себе си.

Битрас отстъпи.

— Всички те имат права. Ако тяхната неприспособимост не може да се превъзмогне, семействата им ги принуждават да потърсят помощ. Дори и терапия, ако е необходимо. Ако техните… а-а-а… престъпления са извън границите на рода, може да бъдат изправени пред съда на Съвета. Но…

— Марсианците не изпитват особена любов към терапията — прекъсна го Мендоса и ни изгледа един по един. — Някои от нас в Юта също изпитват съмнения към нея.

— Не приемаме безрезервно една концепция като модел на поведение за всички — изясни мисълта си Битрас. — По принцип не сме против нея.

— Смятаме, че усъвършенстването на съзнанието на всеки марсианец ще доведе по-бързо до приемане на по-ефикасна обществена структура — заяви Хуарес Сомерс, като ядосано изгледа Мендоса.

Въпросите секнаха. Сенаторите замълчаха и навярно се настроиха към Харолд С., защото скоро отново продължиха с въпросите.

— Вие без съмнение знаете, че най-могъщите съюзници на Земята изказват неодобрението си от назадничавостта на марсианците — продължи Хуарес Сомерс. — Недоволството се изразяваше дори и в искането за икономически санкции. Марс до голяма степен разчита на Земята за най-необходимите суровини, нали?

— Не е точно така, сенаторе — отговори Битрас. Тя не можеше да не знае, че не е права. Целеше нещо, което все още не можех да разбера.

— Вашите ОМ корпорации интелектуална сила ли използват при бизнеса си или мислители?

— Разчитаме на мислителите, но разбира се сами вземаме решения. Също като вас в Конгреса. Смятам Харолд С. само за един уважаван съветник.

— Тези мислители са създадени на Земята — продължи тя.

— Само след няколко години ще можем да създаваме такива и на Марс.

Битрас сведе поглед към масата и прокара пръст по ръба на компютъра. Лицето му едва забележимо почервеня, което можеше да бъде знак за скрита заплаха.

— Нанотехнологиите на Марс изостават с десетилетия от земните, а индустриалните ви съоръжения са също толкова неефективни.

— Така е.

— Земните корпорации и националните патентни тръстове не желаят да осъвременят нанодизайна на едно общество, в което няма централизиран контрол.

— На Марс не са внасяни нелегално дизайни и не са използвани патенти без разрешение. Упражняваме строг контрол вън всички корпорации върху патентите и компенсациите. Разрешаваме и на Земята да инспектира съоръжения с патент или дизайн със запазена марка.

— И все пак това схващане съществува и то оказва влияние върху вашата икономика и развитие. Права ли съм?

— Мога да кажа, че ние се грижим да задоволим нуждите си — отговори Битрас.

Това, което той не спомена, беше мнението на много марсианци, че Земята имаше изгода да не се развиваме икономически, за да бъдем под нейния строг контрол.

— Не иска ли Марс да се развива? — попита Мендоса с широко отворени от учудване очи. — Не желаят ли ръководителите на Марс — синдиците на различни ОМ и губернаторите на ресурсните райони — да се присъединят към усилията на Тройката?