Грег Беър - Преместването на Марс

В музея на атмосферата и космоса се снимахме в подножието на макет в мащаб 1:1 на първия кораб, кацнал на Марс — «Капитан Джеймс Кук». Като ученичка видях оригинала и този тук под купола ми изглеждаше по-голям от истинския, който бях видяла под открито небе в Елизиум.

Земята можеше да ни предложи прекалено много неща. Имаше опасност да се изтощим, още преди да е настъпил най-важният ден…

Влязохме във внушителната зала за изслушване, направена от камък и меко тъмно дърво, с тапицирани с тъмна кожа седалки. Тримата нарочно се бяхме облекли по консервативната марсианска мода, а Алис стоеше на току-що полираната стойка. Сигурно със синтетичните си дрехи и непроменена физика сме приличали на простаци от «ЛитВид» комедия. Но петимата сенатори от Наблюдаващия комитет за Слънчевата система и близкоземни космически работи ни поздравиха с уважение. Известно време разговаряхме непринудено с тях и техните подчинени. Обстановката беше приятна, но официална. И отново, също като Битрас, чиито ноздри потрепнаха, докато сядаше зад дългата яворова маса, усетих, че нещо не е наред. Алън се наведе към мен и попита:

— Защо не свидетелстваме пред целия комитет?

Не знаех отговора.

Седнах на твърд дървен стол от лявата страна на Битрас, а Алън седна отдясно. Алис беше свързана с Харолд С., мислителят на Сената, който служеше вече шейсет години. Галерията беше празна. Явно това щеше да бъде закрито изслушване.

Сенатор Кей Хуарес Сомерс от Ню Мексико, председател на комитета, удари с чукче, за да започне изслушването.

— Приветствам нашите видни гости от Марс. Не знаете на една стара земна жителка като мен колко странно й се струва това, дори и в наши дни. Може би трябва да си поставя подобрение за въображение. Поне някои от моите колеги смятат така.

Тя минаваше седемдесетте години, ако можех да се доверя на външния й вид, за да определя възрастта. Беше дребна и изпита, с ясни и изчистени черти на лицето, с равен глас и облечена в строги черни и сиви дрехи. Сенатор Хуарес Сомерс не беше вървяла по отъпкани пътища в живота си и се бе въздържала от използването на модели за трансформиране на външността.

На изслушването присъстваха и сенаторите Джон Мендоса от Юта — висок, як мъж с груба красота, Дейвид Уонг от Калифорния — платиненорус със златист тен, очевидно преминал през трансформация, Джо Ким от Грийн Айдахо — среден на ръст, с посивяла коса и постоянно подозрително изражение на лицето. Или по-скоро проницателно.

— Г-н Мейджъмдар, както виждате това е закрито изслушване — продължи Хуарес Сомерс. — Ключови фигури от наблюдаващия комитет са се събрали, за да чуят вашите думи. Времето ни е ограничено и затова ще говорим открито. Любопитни сме какъв напредък във връзка с обединението ще постигне Марс в следващите пет години.

— Срещаме големи препятствия — започна Битрас, — и не всички от тях се дължат на марсианци.

— Бихте ли обяснили по-подробно, моля.

Битрас обясни сложните отношения между капиталите и политиката. Два процента от ресурсите на Марс бяха разработени. Земните и Лунните корпорации с участието на ОМ контролираха петнайсет процента от капитала на Марс и десет процента от разработените ресурси. Марсианските корпорации често набираха капитали отвън, от източници близки до Тройката, установяваха временни партньорства и дори позволяваха на външните участници известно влияние във вътрешното управление. Изглежда всички си бяха напъхали носовете в работите на Марс. Беше повече от трудно да се обединят толкова различни интереси. Беше направо кошмарно и ситуацията се усложняваше от нежеланието на богатите ОМ да се подчинят на една централизирана власт.

— Смятат ли марсианските ОМ, че те имат неотменни права, които не е задължително да са съобразени с нуждите на отделни техни членове? — попита сенатор Мендоса от Юта.

— Нищо толкова нагло — отговори Битрас. — Те работят повече на принципа на дребния и фамилния бизнес, отколкото като корпорации на работниците, създадени по земен модел. Всички членове на рода притежават акции, но нямат право да ги продават на никой, който не е лично заинтересован. Влизането в рода става чрез брак или специален подбор. Тогава трябва да преместиш и капиталите си. В рода пари в обръщение няма, разменя се само работна сила. Всички инвестиции извън рода се направляват от финансовите мениджъри.

Сенаторите изглеждаха отегчени. Битрас побърза да свърши.

— Сигурен съм, че сте запознати с основните принципи… Те са същите и на Луната.