Грег Беър - Преместването на Марс

Седнах на стола.

— Необходими ли са… — посочих кабелите, закрепени в основата на черепа му.

— Не, обратна връзка не е необходима. Стандартна проекция на образите или пълно потапяне? Второто наистина си го бива.

— Пълно потапяне тогава — избрах аз.

— Оценявам това, Касея.

Той облегна глава назад и затвори очи. Стискаше челюст и адамовата му ябълка подскачаше, но се мъчеше да се отпусне.

— Най-малкото, което мога да направя — отговорих.

— Това е единственият ни избор. Знам, че трябва да отпътуваме. Ти взе смело решение.

Следях Леандър с очи, докато той завършваше подготовката за моето потапяне. Сложиха няколко тесни ленти на главата ми, инсталираха проекторите на един видоизменен компютър, свързах го с преводача с няколко тънки оптични кабела и почувствах, че плавно и приятно се нося по въздуха, а далеч под себе си дочувах кротки разговори.

Огледах се наоколо, изнервена дори и от малкото връзки. В стаята, която изглеждаше абсурдно голяма за апаратурата, миришеше на студ и метал. Беше като ечаща пещера, пълна с лампи, фокусирани върху откъсвача, помпи и мразогенератори. Един ръководеше, Тамара Куанг със своите кабели и връзки беше за подкрепление, а аз бях наблюдател.

Леандър свърши с проверката на връзките и застана до мен със скръстени ръце.

— Марс е голям обект — каза Чарлз. — Трябва да повлияем на повече от характеристиките на всички показатели и най-вече на тези, които са в противоположни двойки. Това означава да запазим някои от резултатите в неизползваните показатели в откъсвача. Не е трудно, ако той е голям.

— Опасността не е по-голяма от преди. Вероятно дори е по-малка — обясни Леандър. — Но работата на ръководещия се усложнява. Трябва да бъде в пълна хармония с мислителя, за да държи тези допълнителни показатели в синхрон с поставената цел.

— И?

— Тук се намесва преводача. Чарлз трябва да осъществява пряка връзка с мислителя.

Подът отново беше разтърсен от воя на преобразуваната материя. Денди излезе от залата и застана до Стивън.

— Ако не тръгнем веднага, ще загубим станцията — каза той.

Денди не гледаше към Чарлз, сякаш той беше непочтен, свещен или недостъпен.

— Ще го направим на «три» — обяви Чарлз. — Просто бъдете изключително предпазливи. Първо ще се движим петдесет милиона километра по орбиталната пътека на Марс. Ако възникнат съмнения за следващия етап, ще останем там.

— Те отново ще ни намерят и ще довършат започнатото — въздъхна Тамара Куанг и предпазливо докосна кабелите. Дори и при този студ по лицето й имаше капчици пот.

— Следващият етап ще ни заведе на около три милиарда километра от новата система. Ще изчислим координатите и ще направим следващия преход.

— Не можем да останем в открития космос повече от няколко минути — обади се Хергешаймер. Не го бях видяла да влиза, но сега стоеше на няколко метра от откъсвача с ръце в джобовете и разрошена коса. — В противен случай ще преживеем драстична смяна на климата.

Влезе Абди, следван от двама асистенти и каза:

— Проверих пораженията и се оказа, че само десет процента от повърхността на Марс е свързана чрез предаватели. Останалата част я няма или не можем да влезем във връзка. Ние разбира се знаем какво става, но няма как да кажем на останалите какво да очакват. Ще има още по-сериозни ареологични последици, ако бързо не навлезем в соларен прилив. Много е важно същата страна на Марс да бъде обърната към новото слънце.

— Разбрано — кимна Чарлз.

— Приливът на слънчева активност — повтори Абди.

— Това е изчислено — каза Стивън.

— Къде е моята станция и апаратура? — попита Хергешаймер.

Чух, но не видях как Леандър го насочва към отдалечения край на лабораторията, където всички външни апаратури насочваха показателите и данните.

— Да започваме — обади се Чарлз.

Облегнах назад глава и се загледах в проекторите. Изведнъж косата ми настръхна и почти изпищях. Усетих, че някой стои до мен, срещу Леандър и Денди. Знаех кой беше, но не исках да приема, че все още съм на ръба.

Не можех да го видя, но присъствието му беше толкова реално, колкото присъствието на всички останали и дори повече. Казваше се Тод. Беше на пет години, с кестенява коса, вечна усмивка, с гладки загорели бузи и пъргави пръсти. Лицето му бе зачервено, сякаш току-що се беше върнал от тренировка или игра. Искаше да ми каже нещо, но аз не го чувах.

Той е щял да бъде мой син, а Иля — негов баща. Сигурно съм издала звук, защото Чарлз попита дали нещо ме притеснява.