Грег Беър - Преместването на Марс

— Какво означава това?

— Преобразуване от разстояние — обясни той. — Явно използват Айс Пит, за да се целят в нас.

— Екипите успяха ли да се спасят?

Леандър поклати глава и каза:

— Пристига медицинска помощ, а също и транспортни средства.

Болката в ребрата ми беше намаляла до постоянно пулсиране.

Докато в крилото до главната лаборатория един досаден робот ми инжектираше още нано и наблюдаваше показателите за жизнените ми функции, Ексле и Лий работеха с оригиналната Аелита, за да ни покажат колко малко знаеха за развоя на събитията. Върху картата на платото Кайбаб блестяха стотици жълти кръстчета, които показваха предполагаемите нахождения на скакалци, установявани чрез балони за спешни ситуации и плъзгачи, обикалящи около станцията. Червените точки показваха доказаното наличие на скакалци. Преброих трийсет такива.

Денди описа скакалеца, който ни беше нападнал и който бе свалил совалката. Лий слушаше внимателно.

— Имаме само бегла представа какви форми могат да приемат и какво могат да правят — каза тя. — Досега сме виждали само разузнавачи и обикновени подземници.

Много по-дълбоки удари разтърсиха стените и пода.

— Надявам се това да са наши оръжия — обади се Лий.

— Звучи като изстрели — съгласи се Ексле.

— Повечето връзки са прекъснати — продължи Лий. — Комуникационните сателити са били изместени, но не знаем къде.

С Леандър се спогледахме, стиснали устни.

— Така че сме почти изолирани. Не можем да гарантираме, че ще се свържем с президента. Накратко, те отново ни притиснаха, само че този път по-лошо. Госпожо, нещо ми подсказва, че сме претърпели огромни загуби. Който и да е отговорен за действията на Земята, е надминал всякакви граници. Ще подкрепя всяко ваше решение за действие.

— Предполагаме, че ще се опитат да унищожат всички ни — допълни Ексле.

— Значи сме във война — заяви Лий. — Как можем да отвърнем на удара?

Леандър извърна глава. Имахме и други дамоклеви мечове, но ако ги използвахме, загубите на човешки живот и в двата свята щяха да бъдат потресаващи. Досега само Фобос и Деймос бяха пострадали от това, което най-вероятно беше преобразуване от разстояние. Действието можеше да означава страх и желание за защита.

— Не е лесно да се реши — каза Чарлз, застанал на вратата.

Погледна ме невярващо, сякаш идваше на себе си след неприятно напиване.

— Къде е Тамара? — попита Леандър.

— Тя е с мислителя и продължава да го поддържа в готовност.

Ексле ме потупа по рамото. Червените точки върху дисплея се сгъстяваха около станцията. Те знаеха къде бяхме и скоро щяха да разберат на кого са попаднали.

— Напълно са овладели Айс Пит — отбеляза Чарлз. Той повдигна ръка и я сгъна така, сякаш го болеше. — Ще го използват срещу нас.

Отново чухме бумтене и далечен пронизителен писък, който ме накара да стисна зъби.

— Те започнаха геноцид — каза Лий с напрегнат и кървясал поглед. — Трябва да им отговорим.

Знаех как се чувства. Бяхме притиснати в ъгъла. Естествено бе да използваме всички налични средства. Но все още имахме избор и точно затова Чарлз беше тук — да ми напомни, че бяхме планирали една изненада. Отмъщението нямаше да ни спаси. Трябваше да проуча всички възможности.

— Можем ли да преобразуваме Айс Пит?

— Опитах, но сега дори не мога да го намеря.

— Има ли други защитени обекти?

— Можем да преобразуваме всяка избрана от нас цел на Земята — тихо обясни Чарлз. — Милиарди хектари, цели континенти. Ако заповядаш.

Отвън се долавяха далечни пукащи звуци — проекционни оръжия. Ексле попита за развоя на събитията и разбра, че са били унищожени два скакалеца — един в резервоара, а другия в тунела за роботи на стотина метра от лабораторията.

— След около час ще се бием лице в лице — въздъхна тя.

Не можех да наредя на Чарлз да започне геноцид на Земята. Тя можеше и да не се подчини. Имаше само една възможност, но дори и за нея нямах правомощия. Трябваше да чакам, доколкото беше възможно, появата на Ти Сандра.

— Какво да правим? — попита Ексле.

— Получихме важна картина от един сателит — прекъсна ни Аелита.

Изображението на дисплея неочаквано се смени. Гледахме към басейна на Скиапарели от височина петстотин километра. Над басейна като змиорки се виеха гънките на непрозрачна сива пелена, в горната част на която проблясваха звезди. След нея в разредената атмосфера оставаше само прах. През праха едва различавахме езера от разтопена скала, пълно объркване и разрушение.