Грег Беър - Преместването на Марс

— Няма да се гласува.

— Тогава вие вече не сте президент на Републиката, дори ако… дори ако по закон… — той не можеше да намери думи.

— Аз поемам цялата отговорност.

— Вие ни водите към самоубийство — изкрещя Уокслър.

Това беше много за Денди Брейкър, който седеше отзад.

Той стана, вдигна високо ръка и аз му кимнах, че може да говори.

— Искам да припомня законите на Републиката и положението на президент Мейджъмдар. Ние сме в извънредно положение. Единственият отбранителен курс на действие, който ни остава, е да се оттеглим. По нейно нареждане съм предал навсякъде на Марс този закон.

— Никой не може да възразява — каза Уокслър, а по бузите му се стичаха сълзи от ярост. Ръцете му се движеха нагоре-надолу като две птици, а пръстите му не спираха да мърдат. — Боже, това е най-ужасяващия вид тирания.

— Аз поемам отговорността — заявих отново.

Дори и за мен гласът ми звучеше глух и безизразен.

— Трябва да обсъдим възможността за обявяване на война — обади се Хергешаймер. — Те извършват ужасно престъпление и ние трябва да се защитаваме, ако не с луни, то с преобразуване на техните градове и земи.

— Не — възразих, — това не е възможност, ако имаме друг избор. А ние имаме. — Много отдавна бях разбрала, че на ударите на Земята не може да се отговаря. — Ако някой иска да ме компрометира или да направи подписка срещу действията ми в момента, или нещо друго, което законът позволява… или не позволява… нека го направи и по-бързо, моля.

Чудех се дали ще изгубим контрол и дали се бях държала и говорила прекалено авторитарно. Леандър се канеше да заговори, когато подът на залата се разтресе. Аелита извика серия от образи от камерите на върха на станцията. Ужасяващата сива пелена се стелеше над северен Кайбаб и завихрените останки след нея се виждаха ясно в електриковосинята й горна част. Отдолу се виеше прах.

— Това е платото на около петдесет километра оттук — обясни Аелита.

Всички гледаха, а някои ридаеха. Неколцина скочиха от местата си и побягнаха.

— Останалото е просто страх — казах. — Знам, че за нас няма ъгли, където да ни притиснат, освен ако се поддадем на страха. И тогава ще загубим. Време е да направим това, заради което построихме центъра.

Чарлз бавно и несигурно влезе в залата от главната лаборатория. Присъствието му сякаш накара членовете на персонала, седнали на първите две редици, да онемеят. Те гледаха като уплашени деца и дръпваха краката си, за да не се допрат до него, докато той минаваше край тях.

— Мислителят е готов — обяви Чарлз. — Преводачът е готов. Аз също.

От няколко точки в залата висяха образите на приближаващата смърт. Подът трепереше, сякаш по него минаваха стадо огромни животни. Чарлз се взря в изображенията и едва чуто каза:

— Това е преобразуване едно на трилион. Ако го увеличат десет пъти, а те могат, ще погълнат наведнъж цялото плато.

— Да започваме — наредих.

Почти не чувах гласа си заради ужасяващия вой на скалите при унищожаването на материята.

Денди сковано дойде при мен, минавайки между редиците.

— Госпожо президент — прогърмя гласът му. При тези обстоятелства официалностите звучаха абсурдно. — Трябва да дадете директна и еднозначна заповед.

— С правомощията си на президент нареждам Марс да бъде преместен незабавно в избраната орбита в новата система.

— Тя дори няма име — изкрещя Уокслър.

— Заповедта е записана — извика Денди с компютър в ръка.

Той изгледа всички злобно, за да види дали някой ще го предизвика. Уокслър само безмълвно поклати глава. Хергешаймер се сви на стола си и тихо си замърмори нещо.

Чарлз се обърна и излезе. Последвахме го аз и Леандър. Повечето от персонала останаха по местата си или се приближиха към разделящата стъклена стена и приличаха на зяпачи по време на древна екзекуция.

Чарлз седна на ръба на стола до главния откъсвач.

— Ще ми трябва малко помощ — каза той и вдигна ръка, за да посочи многото оптични кабели. Стивън и аз му помогнахме да ги закрепи и той се отпусна назад. — Ще бъда единственият, свързан с мислителя «Куантум Лоджик». Другите може да наблюдават. Ще ми бъде по-лесно, ако през цялото време мога да разговарям с хора. Ще се чувствам по-истински. И ако някой от тези хора наблюдава това, което се случва, заедно с мен…

— Аз ще гледам — уверих го.

Чарлз посочи към един по-малък стол на противоположната страна на платформата за мислителя.

— Надявам се, че ще ти бъде удобно.