Грег Беър - Преместването на Марс

Денди протегна ръка и аз се блъснах в нея, като почти загубих равновесие. Той ме сграбчи за рамото, за да ме задържи и направи знак с пръст до маската да пазя тишина. Присвих очи, за да разбера какво вижда. Нищо не помръдваше върху оранжевия пясък и разпръснатите черни канари, от чиято гладка повърхност се отразяваше слънцето. Проследих погледа му и видях нещо, което бавно се движеше на няколко метра от нас. Над скалите се показа скелета на метална ръка, огъна се предпазливо и после се изправи. Кръгло голо тяло на черни и оранжеви черти се надигна от земята и застана върху късите си черни крака. Прозрачната му обвивка падна и нещото, голямо колкото човешко същество, застана върху скалистата равнина на Кайбаб и започна да изучава околността с малките си блестящи очи върху голямата глава. Двете му ръце се разпънаха тайнствено и предпазливо, сякаш за да усетят атмосферата.

Когато скакалецът се обърна с гръб към нас, Денди бавно ме притисна към земята и ние се опитахме да се скрием зад скалите. Той повдигна глава колкото да следи машината и с бавно пълзене се скри от погледа ми.

Лежах между две канари, болезнено притиснала гърди към неравната повърхност и чувствах твърде голяма болка и умора, за да се страхувам или да мисля какво ще направи Денди. Той се върна след десетина минути и отново включи захранването на костюма ми. Обясни ми с жестове и устни, че скакалецът се отдалечава от станцията и от нас, но че е видял доказателства за наличието на много други — фабрики за тяхното създаване и изкопи, където материалите са били изкопани и преработени. Беше намерил и входа. Последвах го на четири крака, а стомахът ми се свиваше от усилващата се болка.

Огромна черна канара препречваше пътя ни през тясно дере, пълно с прахообразни отпадъци. Изпълзях до Денди с компютър в ръка. В една вдлъбнатина на скалата проблясваше оптичен процеп. Програмирах компютъра на личния си код и го доближих до процепа. Канарата бързо се разцепи надве и отдолу се показа шлюз. Той се отвори навътре и Денди ми помогна да вляза.

В тесния тунел ни чакаше пазач, коленичил на един крак и насочил електронен пистолет към нас. Той повдигна глава, отвори присвитото си око и премигна невярващо.

— Вие се разбихте — каза.

Слухът ми се връщаше на неравни интервали, но високите звуци ми причиняваха болка.

— Да, а къде беше проклетият спасителен отряд? — ядосано попита Денди.

— Никой не е излизал — обясни пазачът като прибра оръжието и се изправи. — Поставихме охрана на всички външни коридори. Два пъти ни нападаха скакалци…

— Трябва да отида в главната лаборатория — прекъснах го аз.

Станцията беше разделена на две зони, и двете близо до южния тунел, през който бяхме влезли. Началникът на отбраната, широколика жена на име Ексле, ни въведе в страничен коридор. След нас идваше количката по поддръжката и роботи от отбраната. Тя въпросително повдигна вежди, но Денди намръщено поклати глава, че няма време за обяснения.

В цялата станция беше обявена тревога първа степен. Леандър ни посрещна на ъгъла към главния коридор. От една спукана тръба по пода се стичаше вода, която стигаше почти до глезените ни. Прецапахме през потока след Леандър.

— Чарлз и Тамара са в положение на тревога — обясни той. — Те са в главната лаборатория и правят проби на мислителите, за да могат да изпълнят заповедите ви.

След като разпредели охраната и роботите, Ексле прецапа през коридора и дойде при нас.

— Госпожо вицепрезидент, не можем да се свържем с Мени Хилс. Видяхме седем скакалци на юг от станцията. На две места имаше безредици и всеки момент очакваме масова атака.

Изкачихме се три стъпала нагоре и преминахме в сух коридор.

— Трябват ни бързо още медикаменти и искам лично да проверя всичко — наредих.

Два далечни глухи гърмежа ни заковаха на място. Огледахме се предпазливо и очаквателно.

— Нашите отбранителни роботи са започнали да стрелят — обясни Ексле.

Денди поклати глава и горчиво каза:

— Ще нахълтат тук като хлебарки. Не можем да ги задържим с оръжията си.

— Правя всичко, което е по силите ми — предизвикателно отговори Ексле с блеснали очи.

Докато Денди и Ексле спореха за стратегията, Леандър ме дръпна настрани.

— Скакалците не са най-голямата ни грижа. Фобос е завладян.

— Видяхме.

— А също и Деймос. Ние нямаме никакви големи оръжия.

— Фобос изглежда сякаш е подпален.

— Хващаме високо ниво на гама-радиация.