Грег Беър - Преместването на Марс

— Това е Мени Хилс — каза Денди.

— В момента преобразуват Марс — заяви Леандър.

— Госпожо вицепрездент… — започна Лий, но Чарлз я прекъсна:

— Аелита, можеш ли да увеличиш западния ръкав?

— Там също виждам нещо — отбеляза тя и изпълни заповедта.

Картината беше в края на обсега на сателита. Маринър Вали зееше като дупка в марсианския пейзаж.

— Ние сме тук — Леандър застана до Чарлз близо до дисплея и показа мястото точно под долината, което означаваше, че сме отвъд хоризонта.

Чарлз проследи още една сива завеса, почти незабележима при увеличения образ. Завесата най-вероятно беше на неколкостотин километра от североизточен Кайбаб, но не можехме да бъдем сигурни.

— Госпожо вицепрезидент — заговори Лий, — ако това е потвърждение, че Мени Хилс е разрушен, то сега вие трябва да поемете ръководството.

Аелита върна картината на по-голям обхват. После увеличи района около Мени Хилс. Столицата на Републиката беше изчезнала под праха.

Ребрата ми се допряха едно в друго и аз затворих очи, за да си поема въздух. Докато сателитът продължаваше мрачната си обиколка от изток на запад, виждахме ясно как опипващите пръсти на смъртта се приближаваха към Кайбаб. Това го очаквахме и не ни впечатляваше. Бяхме впечатлени какви огромни размери придобива унищожението.

Ръцете на Чарлз трепереха, когато ми каза:

— Сега ти даваш заповеди, Касея.

— Госпожо президент — подчерта очевидното Лий.

— Ти Сандра този път няма да се върне — продължи Чарлз. — Тя беше в Мени Хилс. Повечето от районните губернатори и представители също бяха там.

Гледах ужасяващите последствия от преобразуването — ями и пукнатини, пълни с разтопени скали, стотици хиляди унищожени хектари в Коперник, Арджайр, Хелас. Бяха поразени две от най-големите станции на Марс.

— Няма я най-голямата станция на «Кайлетет» и две други до нея — съобщи Аелита.

Ахмед Краун Найджър бе получил последен отговор от Земята.

— Това е лудост — промърмори Леандър.

Но аз знаех какво беше. Всичко съдържаше ужасяващ смисъл. Тези действия бяха стари като самия свят. Играта на маймунски задници. Бабуините си показваха агресивно оцветените задни части. Ако ритуалът не се изпълнеше прецизно и някой не отстъпеше, тогава се строяваха и оголваха зъби. Ако и с това не постигнеха целта си, започваше смъртоносна битка.

Картината от сателита неочаквано изчезна.

— Изгубихме сигнала — каза Аелита.

Чарлз стоеше до белия цилиндър, в който се намираше планетарният откъсвач. Отпуснатите му ръце с дълги пръсти висяха до тялото, а очите под сключените вежди горяха от напрегнатото мислене. Около него беше наредена поддържащата техника за нашето най-значимо откъсване. Тамара Куанг кротко лежеше на кушетката наблизо. Тя беше подготвена за поддържащата си роля.

Трийсет души от висшия персонал на станцията се бяха събрали в помещението до залата за откъсване и чакаха инструкции. През широкия пластмасов прозорец Чарлз ни наблюдаваше със свръхестествено търпение. Никой не възрази, когато Леандър ме нарече президент. Чакаха неподвижни.

— Не можем да останем в Слънчевата система. Ще трябва да направим това, заради което всички сме тук. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Чарлз казва, че е готов. Стивън също.

Няколко минути всички бяха шокирани и мълчаха. Доктор Уокслър стана с протегнати ръце, огледа се и каза:

— Вземаме решения от името на всички на Марс. Ние представяме Марс. Със сигурност… — той се задави, вдигна още по-високо ръце и повиши глас, — трябва да има някакво потвърждение, някакъв…

— Ще загинем, ако изчакаме — прекъснах го аз.

Ръцете ми трепереха от вълнение и исках Уокслър да ме предизвика. Исках всички предизвикателства да дойдат сега. Чувствах как костите ми заздравяват. Медикаментите навлизаха в кръвта ми и изкореняваха проблемите, предпазваха ме от изпадане в шок. Чувствах се силна като лъв, но знаех, че все още съм слаба.

— Доктор Абди не е завършил ареологичните си проучвания — продължи Уокслър.

Абди стана с ръце в джобовете, вдигна рамене и отново седна.

— Така е — потвърди той.

— Трябва да гласуваме — извика астрономът Джаксън Хергешаймер. — Знаем какво се случи с Галена при последното пътуване. Трябва да гласуваме, ако ще избираме между убийство и самоубийство.

— Няма да гласуваме — уморено отговорих.

— Защо? — провикна се Хергешаймер. — Ние сме жители на републиката и сме единствените, които сега могат да имат мнение.