Грег Беър - Преместването на Марс

— Добре съм. Да започваме.

Исках да се протегна и да хвана ръката на сина си, но него вече го нямаше. Никога повече нямаше да почувствам присъствието му.

— Тръгваме — обяви Стивън.

— Тръгнахме — като ехо отговори Чарлз.

Докато се взирах в проекторите с омотана с колани за пълно потапяне глава, видях над себе си карта на Марс, която представляваше сфера с много подробности върху нея и подчертани неравности. Като обърнах глава, видях Фобос и Деймос. Картата не беше осъвременявана скоро, защото Мени Хилс и други станции, които вече не съществуваха, бяха отбелязани на нея.

— Ще изгубим всичките сателити — каза Денди. И той, и неспирният вой се чуваха в далечината.

Чух гласа на Чарлз в главата си и се стреснах.

— След две минути започва първа фаза. Чуваш ли ме, Касея?

— Да. Виждам Марс.

— Искаш ли да видиш какво прави мислителят? Когато вляза вътре, ще стана част от него. Ти ще бъдеш отвън и ще наблюдаваш.

— Добре.

Опитах се да отпусна напрегнатите си мускули. По-добре е да умра спокойна, помислих си. Но вселената беше толкова непредсказуема, че едва ли това имаше значение.

Когато влязох в перспективата на мислителя, изображението на Марс се промени напълно. Видях не планета, а многоцветно поле от застъпващи се възможности. Неговата оценка се менеше през секунди, разменяха се цветовете, а «Поясът на Пиърс» проблясваше с ослепителна бързина. Той виждаше и преценяваше Марс с логика, която не можеше да бъде проследена от човешко същество и която беше извън законите на вселената.

Сега по-добре разбирах неговия принос. Мисълта, че въпреки тези изкривявания той се бе самоосъзнал, ме накара да потреперя. За какво самоосъзнаване ставаше дума, когато съзнанието нямаше форма и цел?

Кой беше измислил това съзнание? Бяха го направили повече или по-малко известни човешки същества. За около век и половина мислителите «Куантум Лоджик» имали незначителна роля в човешките работи. Но никое човешко същество, дори и създателите им, не можели да обхванат целия им интелект. Той не беше по-висш, защото в някои случаи работеше по-просто от човешкия или от този на други мислители, но това, което правеше, беше съвършено и непредсказуемо.

Ако аз бях зрителят, който наблюдаваше този странен и красив кон да изпълнява номера си, то Чарлз беше ездачът.

— Изчислили сме и сме извлекли първата основна характеристика — каза Чарлз. — Сега проверяваме преноса на консервираните показатели към по-голяма система.

С помощта на подобрението разбирах част от това, което виждах. Там, където преводачът беше свързан с компютъра, преминаваха едни след други безброй много числа, които мамеха природата, като изтегляха енергията, необходима за преместването на Марс, от цялата енергия на по-голямата система-галактика. Всъщност тази енергия нямаше да се изразходва, а вселената щеше да постигне вътрешен баланс.

— Двайсет секунди до първия етап на преместването — съобщи ми Чарлз.

Връзката ни ставаше все по-близка. Той говореше само заради мен.

— В момента мислителят «Куантум Лоджик» потвърждава посоката за всички показатели — продължи Чарлз.

Щяхме да преместим всичко от мястото, което щеше да заеме Марс, и същевременно щяхме да преместим самата планета, което означаваше, че си разменяхме местата. От целия процес това беше най-лесно за разбиране, но не и за изпълнение.

— Откъсвачът започва да излъчва — обади се отвън Стивън. — Промяна в «Пояса на Пиърс».

Видях двете рамки — настоящата и тази, в която щяхме да се преместим. Те съвпаднаха и после за секунда изгубих Марс от поглед. Това, което видях вместо него, беше ужасяващо със своята простота.

Марс бе превърнат в огромен потенциал. Можеше да бъде всичко и ние също заедно с него. Бяхме поставени извън законите, не бяхме част от играта. Това беше изчистването, когато системите, изградени върху последователното взаимодействие между съзнание, компютри, мислители и електронни системи, трябваше да се рестартират и да приемат, че някога е имало една действителност и всички закони са били такива, каквито са и сега.

В потенциала видях, но за щастие не почувствах, какво е да си привлечен от избора. Можехме да избираме други системи от закони. Мислителят бързо преминаваше през тях. Искаше ми се да се забавим и да направим опит. Какво би станало, ако променим това или онова? Имаше толкова примамливи възможности.

— Преместване на рамката — обяви Чарлз.

Потенциалът изчезна и отново видях изображението на Марс. Хергешаймер бързо направи изчисления, за да установи положението ни.