Грег Беър - Преместването на Марс

Бързо прокарах гъбата по ръцете и лицето на Чарлз. Той затвори очи, за да се наслади на вниманието ми.

Хергешаймер привърза Галена към обезопасителната мрежа.

Тя бавно се спусна на пода и се закрепи здраво.

— Къде сме? — попита той.

— Където искахме да бъдем — отговори Чарлз.

— Какво, по дяволите, се обърка? — попита Хергешаймер.

— Мислителят ни поведе по лош път — отговори Чарлз. — Не можа да се откъсне от някои натрапчиви истини. Съжалявам. Мисля, че това е обяснението.

— Преминахме през друга вселена ли? — попита Леандър.

— Не смятам така. Има нещо общо с промяна на геометрията и основните линии на света. Фотоните придобиха незначителна маса.

— Това можем ли да го разберем? — полюбопитства Леандър.

— Едва ли — въздъхна Чарлз.

— Има ли в нас поражения? Трайни, имам предвид.

Леандър знаеше какво да попита Чарлз, който беше нашия оракул при връзката с мислителя «Куантум Лоджик». Аз мълчах и слушах. Галена изглеждаше като заспала. Хергешаймер висеше в единия лъч на звездообразната зала, краката му докосваха пода с тежестта на малък камък, но от мястото, където бях, го виждах само наполовина. Очите му бяха безизразни, в тях почти нямаше живот.

— Фотоните прорязаха материята, но не много дълбоко. Само някои от тях добиха маса, и то частична — каза Чарлз и погледна първо мен, а после Леандър. — Мислителят не разбира. Аз също. Смятам, че сега не трябва да си губим времето с това. То няма да се повтори.

— Откъде знаеш? — попита Леандър, приближи се към Чарлз и продължително го изгледа.

— Защото мислителят се уплаши. Втори път няма да се увлече по тези истини.

Доколкото можахме изчистихме капките кръв и си направихме нови дрехи, а през това време Хергешаймер работеше сам с уредите си. В тунела спрях Леандър и го попитах:

— Знаеш ли какво става с Галена? Тя все още спи.

— Не съм много сигурен.

— Ще се възстанови ли?

— Надявам се.

— Можем ли да изпълним задълженията си?

— Питай Хергешаймер — раздразнено ми отговори Леандър. — Тревожа се как ще се върнем. Чарлз е изтощен и всички ние не сме на себе си. Вече минаха четири часа.

Опита се да отскубне ръката си, но пръстите ми се впиха в неговите и той направи болезнена гримаса.

— Всичко свърши, нали? — попитах. — Не можем да преместим Марс.

Той преглътна и поклати глава, без да иска да погледне истината в очите.

— Чарлз каза, че няма да се повтори.

— Има риск, Стивън.

— И то ужасяващ — призна Леандър и отмести поглед.

— Очаквахте ли нещо подобно?

— Разбира се, че не.

Хергешаймер с мъка изпълзя от тунела, стиснал здраво ръце.

— Не че това има значение — заговори той, — но тази проклета система е идеална. Отговаря напълно на очакванията ни. Планетите са богати на минерали, а една от тях е с размерите на Земята и има наченки на атмосфера, но няма признаци на живот. Подходяща е за заселване. Има два газови гиганта и прекрасни млади астероиди. Звездата е с дългосрочна променливост като слънцето. Няма признаци за интелигентни форми на живот и радиовълни. Мястото е великолепно.

Показа ми снимките, графиките и изчисленията от компютъра си. Видях кафявата планета с големината на Земята, която изглеждаше крайно непримамлива, огромните синьо-зелени газови гиганти, обвити в оранжево и жълто и богати на водород и деутерий. Той беше изчислил общата маса на свободните минерали и летливи вещества в този пояс. Наистина имаше много. Ненадейно изключи компютъра и каза:

— Да вървят по дяволите!

— Свърши ли? — попитах.

— Не, но най-важната работа е автоматизирана и ще приключи след няколко минути.

— Какви са допустимите неточности?

— Варират в широки граници. Всичко, за което можем да се сетим. Какво значение има това, Касея? Ще успеем ли някога да се върнем?

— Все едно, направи всичко както трябва! — инструктирах го, без да отговоря на въпроса му.

— Галена е будна — добави Хергешаймер, — но не реагира.

— Моля?

Той размаха пръсти пред лицето си, погледна ме с широко отворени обвиняващи очи и повтори:

— Не реагира. Абсолютно безчувствена и неподвижна е.

— Видя ли какво й се случи? — попита Стивън.

— Стоеше в кабината за наблюдение. Беше вдигнала външния щит и гледаше навън. Хвърлих един поглед и се отдръпнах. Усещането беше, че те режат с ножове.

— Това нищо не обяснява — каза Леандър.

— Тогава ти отиди при нея — ядосано отвърна Хергешаймер. — Говори й и я измъкни от това състояние.