— Направихте нещо велико — каза тя, а звучният й глас и майчино отношение превръщаха думите в нещо много повече от клишета. — Марс никога няма да може да ви се отблагодари. — Тя стисна и двете ми ръце в своите и се засмя. — А дори и да знаеше, сигурно нямаше да ви бъде благодарен.
— Става все по-трудно да се постига всеобщо съгласие — отбеляза Леандър.
— Не е лесно да си дадем сметка за затруднението, в което сме изпаднали — въздъхна Ти Сандра.
— То си остава. — Чарлз се наведе напред, със скръстени ръце. — През последните няколко часа научихме някои интересни неща. На земната Луна кипи дейност.
— Лий ми каза, че земните власти са взели станцията Айс Пит. Какво означава това? — попита Ти Сандра.
— Хайде да отидем в лабораторията — предложи Чарлз. — Ако президентът се чувства достатъчно добре.
— Ще издържа още няколко часа. Води ни.
Главната лаборатория беше разположена върху площ от един хектар и бе разделена с тежки стоманени прегради на три помещения. Тъмносивият таван се извиваше в средата на височина десет метра, нашарен от фокусирана светлина и животоподдържащи тръби.
Най-малкото помещение, разположено далече от покритите уреди за енергийно захранване, беше най-важно. Най-отпред вървеше Чарлз, а след него аз и Ти Сандра, от двете страни на Леандър.
Неемия Ройс, Тамара Куанг и Мичъл Масперо-Гамбакорта седяха близо до една маса, върху която бяха закрепени два мислителя «Куантум Лоджик» с интегрални преводачи. Тези части не ги бях виждала, защото бяха инсталирани през последните няколко дни.
— Свършихме с обучението и осъвременяването на мислителите — каза Тамара и ме погледна неуверено. — Те са информирани.
На главата си имаше няколко малки нанокабела. Планът беше тя да подкрепя Чарлз в случай на нещо непридвидено.
— Добре — отговори Чарлз. — Искам да покажа на президента и вицепрезидента какво знаем за Айс Пит.
Тамара и Неемия започнаха да работят, за да получат картина, контролирана от преводача. Появиха се графики и схеми, показващи количествени колебания, които все още не разбирах. Една от картините обаче беше напълно ясна — отчетлива, пълноцветна, триизмерна картина на коридор, пълен с мъже, жени и роботи, пренасящи техника.
— Това е директна връзка с оптично предаване — обясни Чарлз. — На Айс Пит се намира «Поясът на Пиърс» — откъсвача, който Уилям Пиърс е създал по случайност. Това е по-обхватна версия на нашия собствен. Виждате лаборатория точно до Айс Пит.
— Това в момента ли става? — поинтересува се Ти Сандра.
— Почти все едно, че сме там — усмихна се Ройс.
— Те знаят ли, че ги наблюдаваме? И през какво получаваме образа? — попитах аз.
— Можем да настроим част от щитовете на Айс Пит да проявяват оптични качества — отговори Чарлз. — «Поясът» или откъсвачът може да предава образи и звук на нашия откъсвач. Те са изкопали помещение до Айс Пит и са направили изследователски център. Не знаят, че ги шпионираме.
— «Поясът» на Айс Пит и нашият откъсвач са едно и също нещо — вметна Неемия. — Всички откъсвачи по принцип имат общо съществуване.
— Откъсвачът… — започна Ти Сандра.
— Наричаме го така, когато с него настройваме нещо. Този на Айс Пит е по-голям от нашия, но това е без значение. Те са с еднаква продължителност.
— Точно пример за идентичността на всички неописани елементи във формата на потока от данни — поясни Неемия.
— Така всичко ми е по-ясно — усмихна се саркастично Ти Сандра.
— Откъсвачите са неописуеми и безсъдържателни — продължи с усилие Неемия. — Те могат да се превърнат във всяко нещо.
— Ще се придържаме към по-важните за момента неща — прекъсна го Чарлз. — Те явно знаят значението на Айс Пит и какво да правят с него. — Посочи към няколко заоблени куба, сложно свързани с ленти. — Това са мислители от високо ниво. Никога не сме виждали подобни, но поне единият е «Куантум Лоджик». Големи са и вероятно са много мощни.
— Много по-фини и многофункционални от тези, които ние можем да създадем — вметна Неемия.
— Отиването на Луната и използването на Айс Пит означава, че не са успели да създадат откъсвач — каза Леандър.
— Възможно е — съгласи се Чарлз, — но може би те вземат Айс Пит, за да не позволят достъп до него на всички останали. Ако разрешите, сега можем да разберем колко знаят.
Ти Сандра тихо каза нещо на един от гардовете и той се дръпна настрани, за да предаде по компютъра нарежданията й.
— Как? — попита тя и отново се обърна към нас.
Читать дальше