Грег Беър - Преместването на Марс

Чарлз ни заведе у дома и постави Фобос в старата му орбита, сякаш нищо не се беше случило. Чрез директна връзка ни дадоха други координати за приземяване в главната станция под платото Кайбаб на петстотин километра източно от основния център.

Чарлз поиска да ни чака медицински екип за Галена Камерън и деактивира техниката за откъсване, за да сме готови да напуснем базата на Фобос.

Помогнах му да откачи кабелите и да пренесе мислителя и преводача до совалката, като все още се срамувах от сцената между нас. Почти не разговаряхме. Докато с Леандър водехме безчувствената Галена, погледът й не се отделяше от мен. Тя леко се стегна, когато я настанявахме на седалката и попита:

— Очите ми промениха ли цвета си?

Аз не си спомнях какъв цвят бяха очите й, но казах, че не са. Тя потрепери и отново попита:

— Доктор Хергешаймер жив ли е?

— Всички сме добре, Галена — отговори Леандър.

Хергешаймер се наведе над седалката й в отделението за пътници и каза:

— Тревожехме се за теб.

— Не мисля, че съм тук от много време — тя все още трепереше. — Знам, че не спях. Намерихте ли нещо?

— Намерихме това, което търсехме — заяви Хергешаймер и ме погледна. — Но опитът беше безсмислен. Не можем да отидем отново там.

— Заради мен ли? — разтревожено попита Галена.

— Не, скъпа — успокоих я, — не заради теб.

Ти Сандра Ерзул и президентският антураж, който беше посветен в нашите планове, пристигнаха на Кайбаб в сградата на главната лаборатория и Чарлз, Леандър, Хергешаймер и аз представихме личните си доклади. Ти Сандра седеше отляво на масата, оградена от трима тежковъоръжени гардове и един медицински робот. Тя беше отслабнала с дванайсет килограма от последната ни среща и изглеждаше съсредоточена, но отчуждена. Малко преди срещата ми каза:

— Аз бях близо до смъртта, Каси. Погледнах я в очите и дори поиграх на карти с нея. Така че не ме обвинявай, ако приличам на призрак.

Оставих Хергешаймер да говори пръв. Той представи малко тъжно новата звездна система.

— Това е прекрасен избор — добави в заключение. — Всяка планета, разположена там, ще получава достатъчно светлина и топлина, за да стане рай. Дори и Марс.

Лицата им ставаха все по-угрижени, докато описвах трудностите на второто пътешествие. Ти Сандра потрепери.

— Чарлз ме увери, че това няма да се повтори, но аз се придържам към линия на по-голяма предпазливост.

Ти Сандра кимна със съжаление.

— Каквито и да са проблемите ни със Земята, смятам, че не можем да вземем такова крайно решение — заявих накрая. — Налага се да намерим друг изход.

Леандър сведе поглед и поклати глава. Чарлз не показваше вълнение.

— Трябва да имаме пълната увереност на всички участници — каза той. — Ще предам технически доклад за пътуването и сега няма да се впускам в подробности. Постигнахме поставената цел, но имахме голям проблем. Всички бяхме наранени, а един от нас беше лошо дезориентиран. Докато някой от групата ни има съмнения, аз поддържам мнението на вицепрезидента.

Всички шумно въздъхнаха от облекчение.

— Бих искала да се направят други опити — заговори Ти Сандра и всички обърнаха погледи към нея. — Колко бързо може да стигне «Меркурий» до някой астероид — ничия собственост?

— За да намерим астероид с достатъчна големина и да го… — Леандър се замисли и бързо започна да изчислява на компютъра.

— Два месеца — изпревари го Чарлз с отговора. — Почти е сигурно, че дотогава вече ще сме решили проблемите си със Земята.

— Щом имаме толкова малко време — въздъхна Ти Сандра, — рискът да отвлечем няколко астероида може да се окаже прекалено голям. — Тя се замисли, прецени възможностите и поклати глава. — Не. Не можем да рискуваме.

Чарлз гледаше между нас като кротко и възпитано момче.

— Нямам думи, за да ви благодаря — тихо каза Ти Сандра.

— Чувстваме се така, сякаш сме ви предали — измърмори Леандър, след като антуражът на Ти Сандра напусна помещението. Тя остана.

Ти Сандра се изправи и се подпря на масата. Доближих се до нея и се прегърнахме.

— Как се чувства някой, който пише историята? — прошепна ми.

— Уплашен. Някои неща са… неописуеми.

— Мисля, че и аз искам да опитам — погледна ме заговорнически тя. — Но съм съгласна с теб. Не с Марс. Не и при сегашното положение на нещата.

— Беше като сън, нали, Касея? — обади се Чарлз.

Не знаех какво да отговоря. Ти Сандра пристъпи напред уверено, но бавно и стисна ръцете на всички.