Грег Беър - Преместването на Марс

Чарлз заговори:

— Стивън, усещам, че не всичко е наред. Мислителят разглежда прекалено много истини.

— Какво можем да направим, Чарлз? — намръщи се Леандър.

— Изчакайте — каза Чарлз с тънък глас. Той вдигна ръка и аз инстинктивно я сграбчих иззад гърба му. Чарлз въздъхна и болезнено стисна пръстите ми. — По дяволите, пропускаме нещо.

Хергешаймер слушаше, смръщил чело.

— За какво говори той?

— Доведете Галена — нареди Чарлз. — Моля ви, бързайте. Не я оставяйте да гледа.

Хергешаймер тръгна надолу по тунела.

— Мога ли да направя нещо, Чарлз? — попитах, без да пускам ръката му.

— Мислителят е намерил лош път. Не гледайте.

Почувствах рязък тласък в неопределена посока. Със свободната си ръка се хванах за облегалката на стола на Чарлз. Леандър започна да губи очертанията си и се обви в сянка. Имах чувството, че се изгубва зад ъгъла. Помръдваше устни, без да издава звук и аз не можех да го разбера. Зад гърба си чух пронизителен звук, който ме обгърна като облак комари в детска стая, пълна с гладни бебета. Бам, бам, бам. Струваше ми се, че тичам към себе си, без да мърдам, а не бях раздвоена. Разпадащите се форми около Леандър ме накараха да се досетя какво преживявам. Той изглеждаше като обвит от спуканите балони на различни образи и всеки от тях се блъскаше в него и го караше да трепери и да се лашка. Това беше момент на сблъскване на линиите на различни светове. Кабината се изпълни с разпадащите се образи от миналото, които се появяваха без всякакъв смисъл.

Погледнах към дисплея и видях призрачни образи, които нямаха нищо общо с електрониката и оптиката. Те не можеха да бъдат подредени правилно след първоначалното им декодиране. Математиката се проваляше. Основите на физиката бяха безполезни. Не можехме да видим и да преработим информацията, не можехме да си представим отново действителността.

Пронизителният звук достигна връхната си точка. Все още блъскана от миналите ми индивидуалности, усетих посоката, от която идваше звукът и се обърнах натам. В звездообразната зала се бяха появили много ъгли и неправилни странични линии. Разпознах един силует и видях квадратното лице на Хергешаймер с разчленени като на муха очи. После лицето стана това на Галена Камерън и аз успях да си помисля, че Хергешаймер прегръща Камерън, а тя издава пронизителен звук със затворени очи и размахва ръце пред лицето си, сякаш за да привлече нашето внимание.

Хергешаймер започна да говори само с устни: Аз не гледах.

Навън.

Но тя гледаше.

Леандър се премести и не можех да го видя сред раздалечаващите се ъгли. Все още държах ръката на Чарлз. Пръстите му, свити досега в ръката ми, я обгърнаха отвън. Чарлз държеше противоположната на моята ръка. Това нямаше смисъл.

Всичко вреше. Последният удар бе ужасяващ и разтърсващ. Усещах костите и мускулите си така, сякаш бяха изпепелени и после отново изградени.

Във въздуха се носеха капки кръв. Поех дълбоко въздух и се задавих с тях. Нещо беше изгорило кожата ми на дълги, тънки и плитки ивици, които приличаха на направени от бръснач. Дрехите ми също бяха разкъсани, а вътрешността на залата беше нарязана, сякаш в нея бе вилняла остра вършачка. Леандър изпъшка и покри лицето си с ръце. По тях остана кръв. Хергешаймер притискаше Камерън към гърдите си. Тя стоеше, без да мърда или да се съпротивлява. Всичко беше нарязано, навсякъде имаше кръв.

Чарлз пусна ръката ми. Там, където се бяхме допирали един в друг, нямаше нарези. В горната част на ръката ми, освен на местата, където са били неговите пръсти, сякаш котка беше острила ноктите си.

В залата беше непоносимо студено. Дисплеят и електрониката все още не функционираха. После се оправиха и ние видяхме отвън звезди и бляскаво слънце близо до нас. Известно време всички мълчахме.

— Трябва ни медицинска помощ — каза Леандър и погледна ръцете и окървавеното си облекло.

На совалката имаше аптечка и аз отидох да я донеса. Струваше ми се наложително да поема отговорност и да стана медицинска сестра. Мислех си, че в противен случай ще се окажа в положението на Галена, която бе замръзнала като кукла със затворени очи и стиснати от изумление устни.

Когато се върнах, Леандър беше потънал в разговор с Чарлз. Напоих стерилната гъба в медицинско нано. Всички се съблякоха, за да получат от мен помощ. Хергешаймер свали дрехите на Галена, която не се противеше. Почиствахме един на друг раните си и допирът беше успокояващ и лекуващ като в медицинска оргия.