Грег Беър - Преместването на Марс

Засега нямах много работа. Помагах на Леандър в звездообразната централна контролна зала и следях за промени в налягането. Докато не приключехме с осъвременяването, не можехме да се доверяваме на аварийните системи на станцията. Аз бях в единия от лъчите на звездата, а в друг лъч Чарлз се занимаваше с мислителя «Куантум Лоджик». Той изведнъж се показа зад ъгъла с оптични кабели, закрепени отзад на главата му и каза:

— Объркан е.

— Кой?

— Мислителят. Преди да тръгнем трябваше да му поставя задача за настройване. Той е някъде другаде и прави нещо, което нас въобще не ни интересува.

— Можеш ли да го върнеш? — попитах.

— Разбира се. Няма да отнеме много време да го пренасоча. Как е твоето подобрение?

— Не ме притеснява. Мисля, че вече мога да го контролирам.

— Това е добре.

Чарлз гледаше стената зад мен, сякаш там имаше някой. Прииска ми се да се обърна, но знаех, че сме сами в контролния център.

— Касея, не знам какво ще ми причини това. Всеки път, когато ръководя мислител «Куантум Лоджик», в мен се наблюдава различна реакция. Определено не е… — той не можеше да намери думите и направи безпомощен жест с ръце.

— Приятно? — подсказах му аз.

— Може би не е много приятно. Прилича на отдаването на порок. На присъединяването към буйна компания от луди гении. Винаги има нещо омайващо и решения на всякакви проблеми.

— На теб това ти харесва — казах тихо.

— Точно така. Това е моя слабост. Аз винаги ги търся и когато конкретните неща изчезнат като призраци, след тях остава едно чувство на пълнота. Мислителите «Куантум Лоджик» преследват различни истини, които не пасват на човешките ни мозъци. Математически тангенти, които ние не използваме, логика, която ни причинява вреда. Трябва да внимавам, за да не стана непотребен за теб или за останалите, когато се върна.

— Винаги ще имаме нужда от теб — уверих го.

— Това не се знае. Просто исках да те попитам… мога ли да се съсредоточа върху теб? Всъщност нямам нищо, освен работата си и теб. Не е продуктивно да се съсредоточаваш върху работата.

— Какво имаш предвид под съсредоточаване?

— Да имаш цел — отговори той. — Да има нещо истинско, което да цениш.

Молбата му много ме разтревожи. Реших, че ще задам въпроса сега, колкото и странно да прозвучи.

— Предложение ли ми правиш, Чарлз?

— Не — намръщи се леко той и отмести поглед. — Имам нужда от добър приятел. Смятам, че това е ясно и не е неправилно. — Пое дълбоко въздух. — Касея, ужасно ще е да те свалям сега. Ти все още тъгуваш.

— Да.

— Имам нужда от някого, за когото да знача нещо не само като професионалист. Който да ме върне. Мен. Не продукта от смесването с мислителя, не някой интелектуален мутант.

— Ти значиш много за мен заради това, което си. Аз те ценя.

Изражението му се смекчи. Отново усетих силата си да му доставям удоволствие и това ме разтревожи.

— Точно от това имам нужда. Ти не трябва да се страхуваш. Дори и да загубя себе си онова, което остане, ще ни върне обратно. Тамара и Стивън могат по-късно да заемат мястото ми за голямото преместване.

— Толкова ли е опасно? — попитах.

— Не мисля, но всеки път става все по-трудно. На истините не може да се устои.

— Това са опасни истини.

— Да — съгласи се той. — Влюбваш се в друга реалност и си готов да я прегърнеш и да бъдеш зарязан от нея.

Леандър се изкачи до контролния център, като се придърпваше с ръце при незначителната гравитация.

— Галена и Джаксън казват, че са готови. Свързахме нашия откъсвач с големия чрез директна връзка и получаваме добър сигнал. Не мога да гарантирам, че връзката ще се запази, докато се местим, но сигурно ще мога да я възстановя, когато се върнем.

— Всичко е толкова примитивно — въздъхна Чарлз.

— Правя всичко възможно — ухили се Леандър. — Остава ти да си готов, капитане.

Галена Камерън влезе в центъра през големия отвор, ловко заобиколи Леандър и се обърна към мен:

— Госпожо вицепрезидент…

— Касея, моля те.

— Готови сме. Получаваме чиста картина на обектите отвън. Съоръженията са свързани и всички роботи функционират.

— Съобщи на Марс, че започваме — инструктирах Леандър.

— Пет часа ли? — попита той.

— Ако веднага откъснем дескрипторните показатели — отговори Чарлз.

Хергешаймер се промъкна зад Галена с мокро от пот лице. Той беше ужасен, а аз се чувствах спокойна. Излязох от ъгъла и протегнах ръка на Чарлз. Той здраво стисна моята.

— Всички сме тук благодарение на теб — казах му.