Грег Беър - Преместването на Марс

— Съгласна съм — кимнах. — Най-доброто решение е да оставим нещата да се уталожат и да отидат от само себе си на мястото си.

— Като избягаме ли? — попита Масперо-Гамбакорта. — Това не е решение на големи хора.

— Можеш ли да предложиш нещо по-добро? — попитах го.

— Да. И то няколко по-добри решения. Но Чарлз и Стивън не са съгласни с нито едно от тях.

— Искам да чуя — казах. — Може аз да ги оценя.

Той сгърчи лице от безсилие и въздъхна.

— Признавам, че това са идеалистични предложения, които носят много риск и не са по-добри. Но ако опитаме някое от тях, бихме могли нощем да спим по-спокойно.

— Въпросът не е дали ние ще спим спокойно — възразих, — а дали Марс ще бъде свободен и ще живее.

— Ние работим с всички сили — обади се Куанг. — Не мислете, че докато спорим, не си вършим работата.

— Не си мисля така. Ако имате по-добри идеи — идеалистични, скептични или други, — искам да ме уведомите.

Ройс стоеше със скръстени ръце и накрая каза:

— Свършихме ли с това? Може ли вече да се връщаме на работа?

— Имаме около четири седмици, преди тайната ни да излезе наяве — заяви Ти Сандра в началото на поредното ни съвещание.

Стоях сама в моята стая, обградена от глухите звуци на строежа, които ехтяха под земята и в тунелите, и наблюдавах изражението на Ти Сандра така, както бих наблюдавала лицето на някой идол, с надеждата, че ще ми подскаже решението.

— Време е да се направят проучвания — продължи тя. — Преместете Фобос на предложеното място. Хората ще забележат, че липсва една луна, така че тя трябва да бъде върната, преди да се вдигне тревога. Пътуването не бива да е повече от пет часа.

— С Чарлз обсъдихме подробностите. Той смята, че можем да се справим, а аз искам да отида с него.

— Защо? — попита Ти Сандра.

— Не мога да пратя Марс някъде, където аз самата първо не съм била.

— От Пойнт Уан ще получат удар.

— Тогава няма да им казваме.

Ти Сандра се замисли, за да прецени рисковете и предимствата.

— Ще отидеш с тях — отговори тя, — защото ми е нужен някой, на когото безрезервно да се доверя. Смятам те за плът от моята плът.

— Благодаря.

— Иска ми се и на Деймос да има екип за откъсване. Ако не се върнеш или закъснееш, ще преместим Деймос в Пояса, ще го скрием и ще се приготвим за най-лошото.

Да използваме Деймос като застраховка, без да уточняваме за какви цели, изглеждаше почти нормално и не будеше тревога.

— Ще им кажем ли, че преместваме Фобос?

— Дължим им това — отговори тя. — Не мога да гарантирам обаче, че ще ни повярват, че не ги нападаме.

Казах й за неспиращите възражения на Уокслър, за нарастващата съпротива в някои от Олимпийците и сред най-близките ни съветници и помощници.

— Това го очаквах — каза Ти Сандра. — Ако можех, щях да бъда при теб и да ти помогна малко по-твърдо да изложим позицията си. Но ти и сама ще се справиш и те ще се съгласят.

Усетих, че моето положение на притисната до стената може и да не се разбира от дисплея, и напомних:

— Вероятно няма да стане толкова лесно. Помисли си какво предлагаме ние.

— То ме плаши до дъното на душата ми. Може би и те са толкова уплашени, че са готови да се доверят на Земята.

— Това е съвсем нормална реакция.

— Всички ли забравиха толкова бързо?

— Надявам се, че не.

— Някои не загубиха много — горчиво отбеляза Ти Сандра. — Продължавай да се бориш и упорстваш, Каси. Продължавай да ентусиазираш тези, които ти вярват. Ако можеш да се лишиш от тях, ги прати сред останалите, за да ги убеждават.

— Още една кампания — подхвърлих.

— Тя никога няма да свърши.

— Понякога, дори когато само размишлявам за това, се чувствам като чудовище. Не може ли да проучим възможността за референдум?

— С колко време разполагаме?

— Чарлз дава един или два месеца на Земята. Той не изключва и вероятността тук да има шпиони. Може да стане и по-скоро. Господи, почти нямаме избор.

— Така е — съгласи се Ти Сандра. — Ние с теб сме заменяеми и работим, за да спасим всички останали. Не забравяй това, мила.

— Толкова се нуждаем от теб тук — казах с разтреперан глас. — Почти нищо не остана, което да ми дава сили.

— Възстановявам се възможно най-бързо. А ти си силна. Не се предавай.

Часове преди разсъмване на двайсет и третия ден от Водолей петима от водещия екип — Чарлз, Леандър, аз и двама астрономи, се качихме на влекача и пропътувахме около километър по новоизградената линия от Кайбаб до скритата стартова площадка за «Меркурий».