Грег Беър - Преместването на Марс

— Това не е моя работа.

— Беше мила жена, истинска марсианка. Три години ме подкрепяше. Имаше силно развито чувство за отговорност и наистина полагаше усилия, но накрая ме напусна. Каза, че никога не знае къде съм и какво мисля.

— Съжалявам, явно не сте си подхождали. — Да.

Той извърна глава, видимо изтощен. Не знаех доколко връзките с «Куантум Лоджик» изсмукват силите му. Исках да се върнем на основната тема и попитах:

— Къде трябва да отиде Марс?

Чарлз изправи рамене и свърза компютъра си с основния дисплей.

— Аелита, това са приблизителните координати и номера на звезди. Свържи се с астрономическата библиотека.

Аелита изобрази графично групи от гъсто скупчени звезди.

— Не можем да го преместим на няколко светлинни години. Със сегашните възможности за проследяване и измерване, Земята ще ни намери навсякъде в радиус от няколкостотин светлинни години. Ако въобще се преместим, то ще е защото Земята доказа, че би направила всичко, за да ни унищожи. И ще продължи да опитва.

Дилемата, казана направо, все още смразяваше кръвта ми.

— Предлагам да направим огромен скок. Прегледах новите проучвания, прекарах ги през Аелита и вече имам предложение. Това е най-доброто от всички възможни места в близката галактика. Намира се на разстояние десет хиляди светлинни години оттук и на пет хиляди светлинни до галактическия център. Тесен и ограден от галактическия ръкав облак от гъсто скупчени звезди, няколко милиарда години по-млади от повечето звезди близо до слънцето, стабилен и богат на метали. Небето е красиво, а нощите — ясни. Прегледах «Каталог 22 на галактическите изследвания» и открих едно жълто джудже, около девет десети от големината на слънцето, със смущения, които показват наличието на големи планети. В този район има и няколко други подобни звезди. Давам ти ги на теб. Всички облаци и звезди, цялата цветна градина. — Той не ме изпускаше от поглед. — Избирай и стани Майка на Новия Марс.

Спомних си древните цветя, откъснати от Стъкленото море, които Чарлз ми подари близо до «Tres Haut Medoc». Сега ми предлагаше букет от звезди. Чарлз можеше да ми вземе ума дори и след преживяната умора и скръб.

— Искам да ти се извиня — казах. — Бях груба с теб. Свършил си прекрасна работа.

— Благодаря.

Лицето му засия и той ме загледа с кротка настойчивост. Все още имах власт да му доставям удоволствие. Никога не съм изпитвала това с Иля и може би затова го обичах. Загледах се в оградените и премигващи звезди в края на издълженото петно.

— Ще трябва ли да направим резервации? — попитах.

На следващия ден, докато инспектирах напредъка на големите откъсвачи с Денди и Лий, прекъснах един спор. Централната лаборатория беше завършена преди седмица, цялото оборудване бе събрано в една стая, където се правеха няколко опита за превръщането на малки количества кислород в антикислород. Когато влязохме в лабораторията, чух, че Леандър повишава глас и почти започва да крещи.

— Някой разбира ли срещу какво се изправяме?

Мичъл Масперо-Гамбакорта и Тамара Куанг стояха срещу Чарлз, Леандър и Ройс. Куанг ме видя да влизам и лицето й замръзна в студена маска. Масперо-Гамбакорта поклати глава, изруга тихо и седна на ниската скамейка, към която бяха закрепени големите помпи за контрол. Ройс прибра компютъра си и някои други неща и беше готов за тръгване, но отстъпи и остана да стои съвсем не на място, прав, с пълни ръце. Лицето на Леандър беше почервеняло от вълнение, а Чарлз бе кръстосал крака и изглеждаше спокоен, дори малко отдалечен от останалите.

— Някакво неразбирателство ли има? — попитах.

— Нищо, с което да не можем да се справим — малко припряно отговори Леандър.

— Тамара и Мичъл смятат, че трябва да представим откритието си за публично обсъждане — обясни Чарлз.

— Това е най-разумното нещо — заяви Куанг.

— Няма нищо разумно в цялата работа — промърмори Масперо-Гамбакорта и скръсти ръце.

— На кого да кажем първо?

— Очевидно на Земята — сви рамене Куанг. — Имам приятели там, които могат да ни помогнат да се справим с политическите проблеми и недоразуменията.

— Недоразумения ли? — не разбрах аз.

— Не съм глупава — защити се Куанг, — и знам в какво положение сме, но ако започнем преговори и намерим общ език… ще се чувствам много по-добре — думите й заглъхнаха и тя поклати глава.

— Това сме го обсъждали много пъти — каза Леандър.

— Въртим се в кръг — добави Чарлз.

— Знам — извика Куанг и вдигна юмрук. — Те могат да ни убият, ако сметнат, че ние знаем как да ги убием… Но няма да го направят, ако мислят, че ние първи можем да започнем… Не можем да им кажем какво знаем, защото знаем как да ги убием. А ако им кажем, те ще знаят как да убият нас. Това е лудост.