Грег Беър - Преместването на Марс

Леандър прекъсна това, което се очертаваше да бъде дълъг спор.

— След една-две седмици може да решим проблема. Смятам, че ще успеем да се справим. Засега обаче трябва да бъдете подготвени.

— Има ли нещо друго, което трябва да знаем?

— Няма да усетите дори и клатене. Това е най-гладкото пътуване във вселената — увери ни Чарлз.

Пилотът-човек на «Меркурий» от първата мисия беше заменен от произведен на Марс предан мислител. Той ни предупреди една минута преди изстрелването. С шумни серии от гърмежи като от оръжие се издигна върху платформа от огън и пара и ни прилепи плътно към седалките. През илюминаторите и на видеодисплея гледахме как Марс се отдалечава. Малкият кораб се завъртя, за да се насочи към сиво-черната луна и ние се наслаждавахме на няколко минути инертност.

Камерън повдигна глава от седалката, доколкото й позволяваше коланът и ми се усмихна.

— Исках да ви кажа каква чест е за нас, и особено за мен, да участвам. Това е невероятно. Направо фантастично. Аз съм ужасена.

Усмихнах се, за да я окуража доколкото мога. Това, което щяхме да направим, не се побираше във въображението ми, въпреки че не беше извън техническите възможности на подобрението.

Тъй като нямаше да има ускорение, нито някоя от познатите ни сили, щеше да се използва съвсем различна сила, създавана изцяло от дескрипторните на показатели, използвани при опита. Казано с по-прости думи това означаваше, че преместването на Фобос на десет хиляди светлинни години изискваше да откраднем от галактическите запаси толкова енергия, колкото беше достатъчна за захранване в продължение на няколко години на звезда с големината на слънцето.

Бавно и плавно се приближавахме към луната. В разстояние на един час от блестяща точка Фобос се превърна в тъмно и размазано петно, защото бяхме попаднали в сянката на Марс.

Намаляването на скоростта беше по-рязко и по-шумно от издигането и остави на левия ми лакът синина, тъй като бях притисната към една тънко уплътнена метална скоба. Носехме се на неколкостотин километра над Фобос, покрит с древни сиво-черни кратери, ями, пукнатини и неравности от предишни изследвания и минно дело.

Щяхме да влезем в една минна база на трийсет години в центъра на кратера Стикни, която все още се използваше, но в която имаше само роботи. Ако някой нападнеше «Меркурий», щяхме да имаме големи шансове да оцелеем, заринати под студената сива повърхност на малката луна.

— Това е мястото — каза Леандър.

На един от склоновете на кратера с неправилна форма Стикни малката сигнална лампа за приземяване проблясваше през няколко секунди. «Меркурий» рязко смени курса си и ние започнахме да се спускаме към нея със зашеметяваща скорост.

— Търсят се точки за закрепване — обяви мислителят.

Последва още едно рязко намаляване на скоростта и «Меркурий» внимателно се прилепи към повърхността. Проверихме всички системи на станцията и след като се уверихме, че работят нормално, изпънахме коридора за приземяване.

Чарлз разкопча колана си и аз го последвах, изпаднала в безтегловност.

— Имаме запаси за три дни — подхвърли той с крива усмивка, докато преминавахме през товарния сектор.

— Ще ни стигнат ли? — попита Галена Камерън с угрижена физиономия.

— Надяваме се експериментът да не продължи повече от пет часа — провикна се Леандър от платформата над нас.

Хергешаймер направи гримаса и каза:

— И десет години да изучаваме системата, пак няма да знаем достатъчно.

— Тунелите ще бъдат студени и неудобни няколко часа — съобщи Леандър. — Не са за гости.

Докато пълзях зад Чарлз по коридора за преминаване, почти се сблъсках със стар робот, покрит с прах. Той беше с големината и цвета на обичаните плюшени мечета и веднага се отдръпна в един ъгъл, а старата му сензорна гривна се въртеше с едва чуто скърцане, докато ни изучаваше.

— Това съоръжение се нуждае от ремонт — приглушено изскрибуца той.

Чарлз се обърна, за да ме погледне, а аз се усмихнах за пръв път от седмици, защото си спомних за «Tres Haut Medoc». Той също се усмихна, но трепна, когато кожата му изпъна наношевовете.

— Трябва по-добре да се грижим за нашите сираци — подхвърли.

Хергешаймер проклинаше липсата на съвременни сензорни устройства, а Леандър нареждаше на един малък робот да осигури нови проби. Носехме комплектите за ремонт и почти всички роботи щяха да преминат през осъвременяване и пренастройване. Галена Камерън стоеше сама в едно студено помещение, координираше сензорите и телескопите и изпробваше всички съоръжения с произволни цели и информация.