Грег Беър - Преместването на Марс

— Да дам ли заповед, Касея?

— Заведи ни някъде много, много далеч. На красиво и безопасно място. На ново място.

— Мисля, че знам такова — отговори Чарлз. — Извинете ме.

Той седна отново на мястото си и с дългите си и опитни пръсти свърза един последен оптичен кабел. Виждахме задната част на главата му — сивите наноклапи, прикрепени към черепа му, и черната коса.

Мислителят «Куантум Лоджик», вграден здраво в централното контролно табло, проектира многоцветен кръг, образуван от сложни назъбени форми. Постепенно ръбовете им се изгладиха и формите се превърнаха в гъвкави петна. В обезопасена с пяна каменна ниша на разстояние един метър откъсвачът и помпите за поддържане на атомите от изстудената проба на абсолютната нула чакаха инструкциите на мислителя. Чарлз затвори очи.

— Трябва ли да се привържем? — нервно прошепна Галена.

— Няма нужда — отговори Леандър и облиза устни. — Правете нещо, което ви успокоява.

— Тръгваме — съобщи Чарлз.

Погледнах таблото, което изобразяваше външните обекти един върху друг. Марс точно под нас, Марс и короната на слънцето, блестящи в черния космос, струпвания от звезди, графика на набелязания галактически район, графика на състоянието на откъсвача.

Мислителят превеждаше човешките мерки и координати на дескрипторен «език». Преводачът говореше с женски глас. «Отнемането на показателите на частиците завършено. Първо направление и изчисление завършено.» Преводачът показваше собствената си оценка за това как вървят нещата. Червените линии се увеличиха, когато мислителят се насочи и откъсна показатели от изстудената проба, после приложи променените им качества върху всички частици от масата на луната и близо около нея.

— Ще ни трябва поне половин час да открием къде се намираме и какво е изминатото разстояние — каза Хергешаймер.

— Добре — отговори Леандър.

Положението ни, вкарано в мислителя, автоматично щеше да промени курса към набелязаната звезда.

В помещението лъхна хлад. Изображенията изчезнаха, ръцете ми станаха безчувствени, а пред очите ми затанцуваха разкривени фигури и образи. Не усещах движението и промяната. За разлика от всичко друго в досегашната човешка история, при откъсването не участваха машини, не се възпламеняваше гориво, не се получаваше топлина или шум след изразходването на енергия. Целият процес беше почти неусетен. Резултатите обаче компенсираха всичко останало.

Отново се появи картина. Ръцете ми бяха студени, а краката горещи, но не се чувствах зле. Всички мигаха и отваряха очи като след кратка дрямка.

Чарлз тихо изпъшка и се извини през зъби.

— След малко съм при вас — каза той.

— Къде сме? — попита Леандър.

Отвън виждах само звезди. Марс беше изчезнал. Около нас цареше мрак, прорязван от гъсто преплетени цветни ивици. Някои от звездите, по-големи от главата на карфица, бяха забулени в мъгла и нямаха ясни очертания. Досега не бях виждала такова красиво и страховито небе. Кръвта нахлуваше в главата ми, гърлото ми беше пресъхнало и се изкашлях в шепите си. За момент ме обзе клаустрофобия. Почувствах се като в стар тунел, хванат в капана на една съвсем малка луна.

В радиус от десет хиляди светлинни години от нас нямаше други човешки същества. Бяхме заобиколени от милиарди километри тънка звездна мъгла и нищо друго, можеше да не разберем къде сме и да се загубим. С усилие разтворих юмруци и поех няколко пъти дълбоко въздух.

Хергешаймер и Камерън бързо и безшумно сглобяваха апаратурата си, за да преработят данните и да определят местоположението ни. Хергешаймер тихо изруга.

— Трябват ни повече данни за общата дисперсия на тази група — каза той на Камерън и посочи петте звезди, обвити в синя мъгла. Тя бързо започна да изчислява на своя компютър, изпреварвайки с отговора компютрите, свързани с оборудването.

— Това е група А 29, EGO 23-7-6956 — отговори след малко.

— Ето я нашата цел — заяви Хергешаймер и направи кръст с пръст върху дисплея, после посочи едно малко, ярко, незамъглено петно, което беше като блестяща точка на черния фон. — Намираме се на шейсет милиарда километра оттам — въодушевено прибави той. — Много добър резултат за първо приближаване. Но звездата не е свободна — охлади ентусиазма ни той. — Ние сме на разстояние петдесет и четири милиарда километра от орбитата на най-отдалечената планета.

После погледна апаратурата си, кимна намръщено и притеснено и продължи:

— Господи, ако след всичко, което направихме, това има значение… В набелязаната система има седем планети. Три от тях са огромни газови гиганти, много млади, от два до пет пъти по-големи от Юпитер. Близо до звездата има четири малки каменни свята, а между тях — свободен космос, с подходящо разположение за орбита и без друга заплаха, освен дифузен астероиден пояс. Но това ще е без значение, ако не направим малка поправка.