Грег Беър - Преместването на Марс

С астрономите се бях запознала преди два часа. Те току-що бяха пристигнали от МУС. По-възрастният, Джаксън Хергешаймер, беше специализирал върху екстрасоларните планети. Беше роден на Луната и нямаше връзки с нито едно ОМ. Преди двайсет години бил поканен да работи в МУС. Беше висок, жилест, посивял, с огромни длани и разтревожена маймунска физиономия.

Помощничката му, Галена Камерън, бе дошла преди пет години от Пояса, за да учи в Университета за изследвания «Тарсис». Беше специализирала върху техниката на обсерваториите за далечния космос. Някои от съоръженията на борда бяха нейни. Тя бе донесла прототипни сензори за марсианския СГН — супрапленарен галактически наблюдател — и мулти-ОМ проект, който беше отхвърлян девет пъти през последните пет години. Хергешаймер не се впечатляваше от това, което щяхме да направим, но според мен прикриваше страха си. Лицето на Камерън обаче беше поруменяло и тя не можеше да спре да мърда неспокойно ръцете си.

Коридорът за изстрелване приличаше на ниска тъмна купчина под светлината на фенерите ни. Самият «Меркурий» лежеше под обикновено покривало с цвета на почвата и това беше най-елементарния камуфлаж. Бе очевидно, че тук е бил направен значителен опит за прикриване на дейността. Още по-очевидно беше, че наблюдателите от Пояса и Земята трябваше да събират информация за стотици такива площадки. Орбиталното пространство на Марс все още беше отворено за всички бивши ОМ и много от тях продължаваха да поддържат собствени орбитални совалки. Изстрелването на обект от това, което беше направено да изглежда като възстановена лунна станция на платото Кайбаб, не би привлякло внимание.

Командирът на влекача, Уанда, набита атлетична жена в яркозелен терминален костюм, ни погледна през рамо и се усмихна.

Трябва да се издигнете след трийсет минути. След като достигнете орбита, ще ви се даде разрешително чрез директна връзка. Когато се връщате, ще използвате директна връзка, за да ви инструктираме къде да кацнете. Не искаме земяните да проследят връзката на водещия екип с «Меркурий» — даде ни инструкции тя.

Директна връзка беше закодираното наименование на мигновеното общуване чрез откъсвача. За пръв път щяхме да използваме директна връзка, но само от орбита.

Чарлз й благодари и я потупа по рамото.

— Уанда беше нашия командир на влекача по време на първия ни излет — разказа ни той. — Ставаме стари съмишленици.

— Не задавам въпроси — каза Уанда. Кафявите й очи се спираха върху всеки от нас поотделно, а устните й се бяха свили в гримаса на учудване. — Просто искам да изпитам удоволствието, когато покажат резултатите по новините.

— Надявам се да ни няма в новини — поклати глава Чарлз. — А това е всичко, което ще научиш днес.

— О-о-о! — разочаровано възкликна Уанда.

Тя изпъна коридор под налягане между влекача и «Меркурий» и Чарлз и Леандър внимателно разтовариха съоръженията. Помогнах им да пренесат мислителя «Куантум Лоджик» и интерпретатора, и се настанихме за изстрелване.

В тесните, наредени в две редици седалки, с нетърпение чакахме ракетите да се запалят. Не бях излизала в орбита от пътуването си до Земята, което ми се струваше, че е било в някой друг живот.

— Време е да ви кажа нещо за скока — обади се Чарлз. Обърнах се наляво и погледнах него и Леандър. Леандър вдигна ръка и се усмихна. — Не всичко върви по мед и масло. Имам предвид за пътниците.

— Какво си пропуснал да съобщиш?

— По време на пътуването и след това няма да има електрическа активност в продължение на няколко минути. Няма да има топлина, костюмите няма да действат и т. н. Може да почувстваме, че се задушаваме, но направихме механичен скрабър без електрически части и той трябва да отстранява проблемите за около десет-петнайсет минути.

— Защо изчезва електрическата активност?

— Не знаем. Ще се усеща и леко гадене. Ще премине, но невроните ни ще бъдат безчувствени за няколко минути. Това е нещо като пропадане в нищото, но околния свят продължава да се възприема по някакъв начин. Тялото се противи на това състояние. Освен тези неща, които са незначителни проблеми, всичко е като в реклама.

— Защо не казахте за това по-рано? — попитах и се прилепих към седалката.

— Там имахме достатъчно неприятности — отговори Чарлз и махна по посока на лабораторията. — Какво би казал Уокслър, ако знаеше?

— Щеше да припадне — признах аз. — Но какво ще стане с всичко на Марс? Как ще се отрази на животоподдържащите системи, а да не говорим за умственото състояние на хората?