Грег Беър - Преместването на Марс

— Мога ли да отговоря на въпроса?

— Разбира се — кимнах аз.

— Това е само началото. След няколко месеца могат да изпепелят Марс. Ако това не им стига, могат да ни хвърлят върху Слънцето или да ни изстрелят в открития космос.

Лицето на Уокслър пребледня, но той не се предаваше. Очевидно не разбираше какво му говори Чарлз и смяташе това за силно преувеличено. Недоверчиво присви очи и попита:

— Наистина ли вярвате в това?

— Скъпи докторе — отговори Абди, — според вас несъществен факт ли е изваждането на една луна от орбитата й и преместването й веднага над Земята?

— Знам само това, което са ми казали — упорстваше Уокслър.

— Аз бях там — обади се Леандър, — а също и Чарлз.

— Добре — вдигна рамене Уокслър. — Госпожо вицепрезидент, аз знам своите задължения. Но искам да изразя тревогата си, че се обсъжда нещо разрушително и обезпокоително, а никой няма да попита марсианците за тяхното мнение.

— Иска ми се да разполагахме с време и да имахме тази възможност — въздъхнах аз.

— Не, не искате — възрази Уокслър. — Ако марсианците гласуват против тази идея и решат да си останем тук…

— Това ще бъде чисто самоубийство — възрази Чарлз.

— Имаме ли право да избираме бъдещето си? — разпалено попита Уокслър. — Или вие смятате, че можете да избирате вместо нас, защото сте много по-информирани?

Нямах отговор на въпроса му. Той блестящо изрази нашата дилема.

— Иска ми се да не ни съдят толкова строго, доктор Уокслър — отговорих кратко.

— Не разчитайте на това, госпожо вицепрезидент — каза той.

Чарлз и Аелита останаха след края на срещата.

— Не сме разговаряли за Иля — погледна ме Чарлз.

— Не ми се иска.

— Доктор Абди ми напомни… Бих искал да изкажа тъгата си. Той беше прекрасен човек.

— Моля те — прошепнах и отместих поглед. Думите, казани от Чарлз бяха още по-непоносими.

— Обвиняваш ли ме за смъртта му? — попита той с равен глас.

— Не. Как бих могла?

— Ако бях умрял преди десет години, това сега нямаше да се случи. Или не по този начин.

— Що за мегаломания е това? — попитах.

— Без мен близките пет или десет години нямаше да можете да построите техниката за откъсването. Земята би могла да бъде първа.

Гледах го и се чудех дали ще мога да запазя грижливо сложената маска на безпристрастност и работоспособност.

— И аз нося вина колкото теб — успокоих го.

— Трябва да знам. Защото наистина няма да мога да го понеса, ако; ме обвиняваш за случилото се.

Очите му се напълниха със сълзи. Извърнах глава, защото не исках да изливам чувствата си като него и казах малко грубо:

— Стегни се.

— Никога през живота си не съм бил толкова стегнат и трезвомислещ.

— В моята глава е пълна каша и не съм в най-добрата си форма. Моля те, моля те! — Ударих с юмрук по масата. — Просто не говори.

— Добре.

— Обадих се на Ти Сандра преди няколко часа — продължих, след като преглътнах и се успокоих. — Трябва да решим къде ще закараме Марс, когато стане време. Ако се наложи. И трябва да направим проба с Фобос.

— Мислил съм за това. За няколко дни можем да закараме «Меркурий» и оригиналния откъсван на Фобос. По-големите ще останат тук.

— Ще трябва да разпръснем тях и мислителите, в случай че Земята направи друг, по-пряк опит да ни спре.

— Можем да разрушим цялата апаратура и да предоставим доказателства на Земята.

— Бих го направила веднага — казах, — но Земята няма да ни повярва, защото залогът е твърде голям. Всичко сега се движи от политиката и желанието за оцеляване.

— Реших все пак да го предложа. Бих се самоубил, ако знаех, че това ще промени нещата. Ако знаех, че ще мога да те утеша.

Изгледах го злобно и изкрещях:

— Бих убила всички вас и себе си, ако… — това, което исках да кажа, ме стресна и за последните думи не ми достигна въздух. Чарлз не изглеждаше учуден или шокиран.

— Завиждах на Иля. Помня те каква беше преди много години — каза той след голяма пауза. — Оттогава съм бил с много жени, но никоя от тях не е била толкова целенасочена или уверена.

— Целенасочена? Уверена?

— Казвах си: тя е точно толкова луда, колкото и ти.

— Господи! — възкликнах и се засмях насила.

— Вярвах, че мога да разклатя няколковековните убеждения и да открия какво движи вселената. А на теб ти казвах, че ще станеш президент на Марс. Помниш ли?

— Ще прегледам дневника си и ще проверя това. Може, след като всичко се оправи, да започнеш да гледаш на карти.

— Никога няма да се оправи — поклати глава Чарлз. — Събития с такава значимост никога не приключват окончателно. Досега не си питала за жена ми.