Грег Беър - Преместването на Марс

Доста често се срещах с Чарлз — понякога насаме, по-често обаче в компанията на Стивън Леандър и други. Споровете ни винаги се въртяха около практическите аспекти на преместването на огромни обекти с помощта на мислители.

Чарлз прекарваше часове всеки ден във връзка с главния мислител «Куантум Лоджик», готвейки се и упражнявайки се за ново пътешествие. Това нямаше как да не си каже думата. След всяка една дълга сесия на връзка с мислителя «Куантум Лоджик» Чарлз се нуждаеше от няколко минути, за да започне да говори свързано и човешки. Доста се страхувах за него.

Стан присъства на първата конференция в Преамбюл, която се проведе две седмици след смъртта на Иля. В нея взехме участие аз, Чарлз и Леандър, ареологът Фауд Абди от Маринър Вали, архитектът и инженер Джералд Уокслър от «Щайнберг-Лешке» в Аркадия, както и новосъздаденият мислител, който само преди ден бе получил името си: Аелита. Аелита щеше да изпълнява ролята на главен мислител на Преамбюл и да координира всички дейности на станцията и на проекта.

Експертите се събраха във все още недовършеното крило на лабораторията. Докато се настанявахме, виждахме как по стените пълзи нанобоята, която с изсъсквания оформяше причудливи геометрични декорации. Неизменният мирис на мая тук бе още по-натрапчив. Сякаш живеехме в огромна, денонощно работеща пекарна за хляб.

Фауд Абди — висок мъж с остри черти на лицето и огромни изразителни очи — бе първият, който взе думата. Той бе облечен с почти бяла роба, чиито джобове се издуваха от книгите и компютъра, които носеше със себе си.

— Казаха ми да се опитам да обсъдя нещо невъзможно — започна той, застанал с гръб към един малък дисплей. — Помолиха ме да изследвам ефектите, които биха настъпили на Марс при едно евентуално отсъствие на гравитационното поле на Слънчевата система. Казаха ми, че въпросът е чисто теоретичен, но именно затова съм просто длъжен да предположа, че имаме намерение да предприемем нещо драстично по отношение на Марс — може би същото нещо, което направихме и с Фобос. Освен ако и случаят с Фобос не е бил чисто теоретичен. — Той ни измери с поглед, пълен със съмнение, не получи никаква реакция на хумора в думите си (ако въобще това се е предполагало да бъде хумор) и въздъхна тежко. — Трябва да ви кажа защо Марс е стабилен сега и да ви изложа накратко теориите на ареологичния упадък. Така ли е?

— Формулировката е добра — отвърнах аз.

— Някога работих със съпруга ви, госпожо вицепрезидент. Беше добър човек и липсва на всички ни.

— Благодаря ви.

— Той бе загрижен (както и аз, между другото) за смъртта на Марс преди стотици милиони години. Но в действителност концепцията за един мъртъв Марс е изцяло погрешна, тъй като планетата не е съвсем изстинала отвътре. Във вътрешността на Марс все още се наблюдава ареологична активност. Въпреки това обаче магмените изригвания от мантията на планетата са се стабилизирали и вече не оказват странично налягане върху кората й.

В миналото никога не са съществували повече от дванайсет плочи на марсианската кора. Сега тези плочи са замръзнали заедно. Няма странично налягане, няма миграция на по-старите плочи, няма редукция на границите на плочите. А това на свой ред е намалило вулканичната активност. Последните активни вулкани на Марс са били Тарсис и Олимпус, познати на всички нас. Без движението на плочите планините престанали да се образуват. Без вулканичната активност изпускането на газове от вътрешността на планетата било сведено до минимум. По този начин и без това тънката марсианска атмосфера отлетяла в космоса и нямало с какво да бъде заменена. Биосферата на Марс измряла преди няколко милиона години, в самия край на тектоничната активност. Обаче стабилизирането…

— Балансираното течение — допълни Леандър.

— Точно така. Аелита, ако обичаш, покажи резултатите от дълбокия сондаж на доктор Уегда в кората и мантията на Марс.

Аелита веднага изпълни молбата му. На монитора зад Абди се появи диаграма, позната на всички нас — напречен разрез на Марс, който се въртеше, за да демонстрира триизмерно изображение на вътрешността.

— Виждате ли, във вътрешността на планетата има шестнайсет изригвания, които периодично се издигат и снишават. Те обаче са придобили набръчкана и инверсна форма — издигат се отвътре и се снишават отвън. Мрежовата сила, оказвана върху кората на планетата от тези изригвания, е равна на нула, въпреки че локалните ареологични ефекти са очевидни. Стабилността наистина е доста крехка… Така че Марс може да се промени всеки момент. Само че това не е ставало от триста милиона години. Има толкова много неща, които не разбираме.