Грег Беър - Преместването на Марс

Бяхме насрочили временна дата за провеждането на изборите, само че тя беше чак след шест месеца. А никой не знаеше какво ще се случи дотогава и къде ли щяхме да сме ние.

Докато обвиненията се сипеха отвсякъде, държавните глави на страните от Тройката обмениха помежду си разговори, предложиха си сътрудничество и изследваха всички възможни канали за знаци и белези за предстоящи действия…

И не откриха абсолютно нищо. Каналите бяха заринати с позьорства и отрицания. Никога през живота си не бях виждала Тройката толкова объркана и недоумяваща.

Никой от земните съюзници никога нямаше да си признае, че е дал зелена светлина за военните действия срещу Марс… затова пък изискваха пълна прозрачност около новооткритите марсиански сили. Луната и всички ОМ от Пояса продължаваха нощем да треперят в леглата си, опасявайки се от «марсианската заплаха» повече от всякога. Републиканският информационен офис (РИО) и всички дипломатически агенции се опитваха да убедят Тройката в мирните намерения на Марс, но не можеха да им кажат какво точно се бе случило… или какви бяха следващите ни намерения.

Повечето марсианци също изискваха пълна прозрачност. Опозицията вътре в самото правителство все още бе прекалено дезорганизирана, за да предприеме ефективен опит да атакува Ти Сандра и мен, само че след седмици или месеци натискът вероятно щеше да се усили, докато най-накрая станеше непоносим.

В момента наблюдавахме играта на «маймунски задници», само че в ненормално голям мащаб. В тази игричка обаче дори единият от играчите да мигне, докато търси начин как да избяга от бойното поле…

Нещастие.

Комуникационната мрежа на Пойнт Уан вече бе започнала да функционира с пълна сила. Всичко бе сглобено наново с повече човешки усилия, отколкото с помощта на мислителите. Марсианските мислители все още бяха в крайно оскъдни количества. В научноизследователския център в Тарсис бяха създадени по-малко от двайсет, от които само десетина можеха да бъдат издърпани за граждански нужди. Мени Хилс бе получил трима, а Кайбаб — шестима, трима от които бяха производство на «Куантум Лоджик» с вградени интерпретатори и можеха единствено да направляват по-големите мислители.

Лий Уокър се бе превърнала в шпионка от класа. Ден след ден тя разпъваше невидимата мрежа от тайните информационни канали на Републиката — тоест, купуваше информация от източници, които не подбираха методите си. Днес си мисля, че трябваше месеци по-рано да установим ефективни шпионски мрежи, само че тогава нямаше как да предвидим настъпването на чак толкова сериозни разправии между Земята и Марс. Сега, когато по всяка вероятност вече бе прекалено късно, бяхме станали безмилостни.

Назначихме още десетки «мухи» (оперативни работници, които проучваха информационните мрежи на Земята, прихващаха дошли по кабела съобщения и подслушваха частните канали на ВИЗА и ВАЮП). Продавахме известна част от данните, до които се добирахме, на други източници, за да подпомогнем собственото си финансиране.

Когато веднъж Лий ме помоли да потвърдя официално назначаването на двайсет допълнителни агенти на Земята и в Пояса, я попитах какъв ще бъде техният статус.

— Добре платен — ухили се тя. — И доста рискован.

ВИЗА и ВАЮП вече бяха успели да разсекретят неколцина от нашите «мухи».

— Ако трябва да знам още нещо, кажи ми го — подканих я аз.

— Всичко се пише на моя гръб — успокои ме Лий. — Имаш си достатъчно грижи, та да се налага да се тревожиш и за това.

С което искаше да каже, че нося на гърба си съдбата на всеки един марсианец, включително и нейната… Никога не успях да разбера дали тя одобрява това или не. Подозирах, че никак не й се нрави.

Най-накрая пристигнаха и няколко добри новини. Бяха пуснали Стан от «Кайлетет». Краун Найджър бе затворил него, жена му и детето му в Кипини Стейшън в Крайс за десет седмици, като им забраняваше всякакви комуникации с външния свят. Бях получила две писма от Стан, след като вече го бяха освободили; имах време, колкото да му отговоря съвсем накратко. Естествено, не можех да му кажа къде точно се намирам или какво точно върша.

Направих няколко бързи обаждания и успях да го уредя на пост в Мени Хилс, където можеше да използва опита, който имаше от «Кайлетет», за да свърши някаква дипломатическа работа. Бях чувала доста малко неща от лагера на Краун Найджър: след Замръзването те се бяха по-снишили — достатъчно мъдро решение. Явно се надяваха да изчакат бурята да премине. Ти Сандра бе създала специална част, която имаше за цел да се оправя с дисидентстващите ОМ и региони. Според мен Стан имаше пълната възможност да се присъедини към тях.