Грег Беър - Преместването на Марс

— Мъртъв е, Касея — заяви Лий Уокър. — Открили са го. Мъртъв е. Не бихме ти казали, ако не бяхме сто процента сигурни.

Не можех да реагирам както подобава, пък и нямах сили за мелодраматични ефекти. Сякаш бях пропаднала в черна дупка, където абсолютно всичко изчезваше.

— Би ли искала да остана? — попита Лий Уокър. Легнах на леглото и впих поглед в равния таван.

— Да, ако обичаш — казах най-накрая.

Лий Уокър докосна Денди по ръката. Той разбра намека и излезе, като затвори вратата след себе си. Лий Уокър седна на леглото до мен и се облегна на стената.

— Сестра ми и дечицата й са загинали в Нютон — промълви не след дълго тя.

— Ужасно съжалявам.

— Често разговарях с нея, преди да се присъединя към Пойнт Уан — продължи Лий. — Как бързо лети времето… Всичко изглеждаше толкова значително.

— Знам какво имаш предвид.

— Харесвах Иля — въздъхна тя. — Изглеждаше много мил и прям човек.

— Наистина беше такъв — кимнах. Полумечтателният характер на разговора ме накара да осъзная изведнъж колко много пластове изолация съм омотала около чувствата си, в очакване именно на тази новина, но отказвайки да я приема изцяло. — Разкажи ми за сестра си.

— Не мисля, че съм готова да говоря за нея, Каси.

— Разбирам.

— С лабораторията в Сълси всичко е наред — каза тя. — Денди мисли, че сме го убили.

— Това е глупаво — възразих аз.

— Той обаче го взема много насериозно.

— На всяка цена трябва да говоря с Ти Сандра.

— Мисля, че ще се наложи да изчакаш няколко минути — отвърна Лий. — Наистина.

— Ако не се заема с някаква работа, мисля, че ще превъртя. Действително ми дойде прекалено много.

Лий Уокър сложи ръка върху моята.

— Моля те, опитай се да си починеш малко.

— Не мога — поклатих глава.

Тя стана от леглото, протегна дългата си ръка с невероятно красиви пръсти и отвори оптическия порт на вратата. Подадох й компютъра си и тя го съедини с него. Няколко бързи удара по клавишите, една-две гласови команди и Лий се свърза през Пойнт Уан с Мени Хилс. Оттам закрепиха връзката.

Няколко минути по-късно вече говорех с Ти Сандра. Не й споменах нищо за Иля.

Поговорихме си малко за ситуацията и за срещата ми с Чарлз. Ти Сандра все още беше обвита в множество пластове нанобинтове, клепачите й се повдигаха с огромно усилие, а от присвитите й устни с труд се изтръгваше рязък шепот:

— Ние сме на едно мнение. Стивън, ти и аз. Само че не сме достатъчни. Трябва да се координираме, пък и не можем да бъдем едновременно на няколко места. Тоест, каква точно идея е това? Необходими са ни повече експерти. Трябва сериозно да го обмислим.

— Олимпийците могат да ни помогнат да започнем — предположих аз. — В състояние сме да се свържем с всички за около седмица или нещо от този род. Можем да поемем подобен риск.

— Хората от Пойнт Уан могат да им дадат всичко, от което се нуждаят. Ти все още си действащ президент, Касея. Как си сега, скъпа? — попита Ти Сандра.

— Не чак толкова добре — отвърнах аз.

— Всички сме в невероятна каша. Трябва да сменим обстановката. Така ли е?

— Така е — потвърдих аз.

— Опитай се да събереш хора от цял Марс. Всички, които могат по някакъв начин да ни помогнат. Поддържай връзка с мен. Ще се опитам да остана будна, Касея.

Докоснах изображението на лицето й и се сбогувах. Лий Уокър изчакваше почтително в другия ъгъл на стаята.

— Защо ще се наложи да правим всичко това? — попита тя.

Изтегнах се на леглото.

— Питай, че да ти кажа — въздъхнах.

— Може би защото ако не го направим, много хора ще бъдат убити — предположи тя. — Само че колко души ще бъдат убити, ако започнем преместването?

— Ще се наложи да открием това сами — отвърнах аз. По време на затоплянето, по време на неяснотата от зараждащата се реакция, подобрението ми бе започнало да работи над проблема как да бъде преместена такава огромна маса с размерите на цял Марс — и то рязко — от родното Слънце и да бъде запокитена където и да е.

Няма разстояния. Само крадци, които обират галактическата съкровищница.

— Ще ни трябват ареолози, според мен — замисли се Лий Уокър.

— Правилно. Структурни инженери за станциите. Хора, на които можем да се доверим, само че ще се наложи да постесним малко стандартите си. Хората ще започнат скоро да разбират какво готвим.

— Събиранията ще трябва да бъдат осъществявани на живо, а не по мрежата — продължи Лий Уокър. — Всички, които ще бъдат въвлечени в проекта, ще трябва да останат изолирани, докато не се преместим.