Грег Беър - Преместването на Марс

— Каква е целта ти, скъпа? — попита ме Ти Сандра.

— Не те разбирам — отвърнах аз.

— Всички трябва да имаме някакви цели. Дори и жертвените агнета трябва да имат нещо в бъдещето, към което да се стремят.

По някакъв начин това предположение ми се струваше едва ли не неприлично. Извърнах поглед встрани и поклатих глава.

— Може би… оцеляването — измърморих несигурно аз.

Лицето на Ти Сандра се изкриви загрижено.

— Ще се наложи да говорим с теб поне веднъж всеки ден. И двете сме изгубили опорите си в живота, Каси. Ако ти ми бъдеш опора, и аз ще бъда такава за теб.

— Договорихме се — усмихнах се.

— Чудесно — каза тя, пое дълбоко въздух и за кратко време върхът на главата й излезе от екрана. — Разкажи ми сега за Кайбаб.

Накратко й нахвърлях най-основното, което се бе случило през тези няколко дни, изминали от времето на последния ни разговор. От цял Марс в секретната станция на платото Кайбаб бяха пристигнали пътнически и карго-совалки. Набързо бяхме стегнали полузавършените тунели с чисто козметични мерки. Оформихме нови квартири, обзаведени със зачатъци на удобства. Главната лаборатория бе завършена, а изграждането на главните мислители току-що бе започнало.

Населението на Кайбаб рязко се бе увеличило — двеста, триста, четиристотин жители… Ледената леща можеше да обезпечи с вода до хиляда души. Всеки ден продължаваха да пристигат още служители на Пойнт Уан. В скоро време във вътрешността на студените тунели и стаи щях да си имам миниатюрно копие на столицата — на Мени Хилс.

Проектът на мислителя, както и лабораторията в Кайбаб носеха едно и също кодово име — Преамбюл. Главната цел на Преамбюла — да осигури убежище на президента в случай на крайна опасност — бе известна само на неколцина от нас. Това, че беше напълно възможно да му се наложи съвсем скоро да изпълнява тази си цел, бе известно само на четирима — Чарлз, Ти Сандра, Леандър и на мен.

При нас бяха дошли още двама от Олимпийците — Мичъл Масперо-Гамбакорта и Тамара Куанг. Двамата се бяха присъединили към екипа на Чарлз, Стивън Леандър, Неемия Ройс и Вико-Персоф. Пинчър и Ю Лю бяха останали в научния център в Тарсис и работеха върху резервно копие на главния мислител. Пред тях напълно сериозно стоеше и възможността за изграждане на още мислители.

Завърших «отчета» си. Ти Сандра прехапа горната си устна и кимна в знак на одобрение.

— Справила си се направо великолепно, Каси — похвали ме тя. — Чуй сега какво ще ти кажа. Когато всичко това свърши, ще си направим малко семейно празненство. Аз ще съм облечена в най-ярката рокля, която някога си виждала, и всички ще празнуваме факта, че най-накрая можем да се чувстваме спокойни и сигурни. Ето това е моята цел.

— Великолепна цел — кимнах. — Добре дошла отново на борда.

Двете се засмяхме и прекъснахме връзката. Впих поглед за известно време в повърхността на бюрото си, потънала в размисли.

Марс все още беше в опасност и то в голяма. Можехме да трупаме на купчини колкото си искахме огромни и ужасяващи оръжия, но това не променяше почти нищо. Пък имаше и друг проблем — дали горяхме от желание да стреляме с огромните си оръжия. Така че докато пред нас стояха въпроси от този род, щяхме да сме доста далеч от желанието на Ти Сандра за сигурност. Но въпреки това най-очевидната и постоянна опасност си оставаше вътрешна.

Републиката нямаше дълго да издържи на това напрежение. Марсианците строяха всичко наново, инсталираха повече резервни животоподдържащи системи… И независимо от това живеехме в постоянен страх от второ Замръзване. Или от нещо по-лошо и от него. По станциите плъзваха слухове, когато хората виждаха правителствените агенти да обикалят насам-натам из старите рудници, търсейки следи от «скакалци». Дори Сайан Сълси бе претърсено от въздуха. Никакъв резултат. Една фабрика, голяма колкото човешки юмрук, дегизирана като парче скала, бе почти невъзможна за откриване. Не бяха открити никакви следи при разрушението на Мелас Дорса.

«Скакалците» бяха атакували Мелас Дорса с невероятна изобретателност и ефикасност. Първо бяха изпратили малки части в изоставената станция, за да проучат как стоят нещата и да извадят от строя комуникациите, а след тях вече бяха дошли големите разрушители. Или поне така показваха наблюденията ни… понеже нямахме никакви видеозаписи на онова, което се бе случило там, нито пък каквито и да било доказателства, освен немите свидетелства на пробитите тунели, разрушеното оборудване и разпилените по пода останки от роботите по поддръжката.