Грег Беър - Преместването на Марс

Стаята потъна в тишина.

— Наистина ли можехте да го направите? — попитах след малко.

Чарлз кимна.

— Аха. Тя не ни каза дали първо да дадем време на хората да се изтеглят оттам, но така или иначе щях да им дам известен аванс. Половин час или там някъде.

Сложих ръка върху устата си. Внезапно ми се догади. Усещането изчезна също така внезапно, както се бе появило. Затворих очи и бавно отпуснах ръката си.

— Всички сте проявили страхотна смелост — отбелязах.

— Да, госпожо — козирува Чарлз, жест, който доста ме подразни. Погледнах го с изненада. Той се наведе напред и очите му се присвиха.

— Просто следвахме дадените ни инструкции. Направихме всичко, което ни казаха. Заплатихме… почти… с душите си. Разбирахме стратегическата необходимост от това и бяхме достатъчно предани, за да се посветим на тази кауза, само че, Касея, сега въобще, ама въобще не ми пука за някакви си шибани медали за патриотични заслуги. Направо изстивам от страх, като си помисля какво има да се случва отсега нататък. Позабавлявахме се, направихме едно кръгче с Фобос из космоса и накарахме децата и възрастните по цялата Земя да сънуват кошмари поне една година напред. Мислиш ли обаче, че всичко ще се ограничи само с това?

— Не — поклатих глава аз.

— Добре — кимна Чарлз и се отдръпна назад. Лицето му бе зачервено от многото емоции. — Дяволски добре. Понеже съм наполовина убеден, че това ще бъде краят на човешката раса. Сподели част от мислите си с нас, о, господарю на политиката. Ние сме деца, изгубени в гъста гора.

— Аз също — отвърнах спокойно. — Всички знаем какво има да се случва отсега нататък. Ти Сандра също знае. Земяните видяха, че преместихте Фобос. Те имат машините, лабораториите, хората и ресурсите, необходими, за да повторят откритието ви, понеже вече има за какво да се захванат. И веднага след като и те могат да направят същото, ще е просто въпрос на време кога някой ще удари някого.

— Звучи прекалено дяволски убедително — обади се Леандър.

Чарлз кимна.

— Дори могат да открият неща, за които ние и не подозираме.

— Подобен удар може да бъде светкавичен, фатален и може да гарантира оцеляване в една иначе доста съмнителна ситуация — казах аз.

— Оцеляване, но докога? — попита Ейми Вико-Персоф. — Докато се разделим на региони? Ние срещу «Кайлетет»? ВИЗА срещу ВАЮП?

— Дайте да не бъдем толкова песимистични — възрази Чарлз, вдигайки ръка. — Това никога няма да бъде кухненски тип наука. На Земята има четири или пет места, където разполагат с необходимите средства и хора, за да повторят откритията ни. Не се подвеждайте по малките размери на двигателя. Това е толкова сложно нещо, каквото досега не е правено от човешка ръка. Така или иначе обаче в думите ти има резон. Трябва спешно да измислим някакво политическо решение.

— Политическо — друг път! — обади се Леандър. — Я вижте какво направи политиката досега — едно голямо нищо. Трябва спешно да се преместим. — Той се огледа изплашено като дете, изпуснало неприлична дума.

— Да евакуираме Марс? — попита Ройс учудено.

— Не — обясних аз. — Да го преместим.

— Господи! — изкрещя Лий Уокър, подскочи от стола си и избяга с псувни от стаята.

Погледнах към спартанските спални и малкото места за отдих.

Лий Уокър използва електронен ключ, за да отключи вратата към моята стая. Тя също беше спартански обзаведена, точно както исках — чиста, нова и абсолютно празна. Ухаеше на нишесте и на току-що изпечен хляб.

— Ако Ти Сандра е будна и в достатъчно добро състояние, бих искала да разменя една-две думи с нея — заявих аз.

Лий Уокър изглеждаше затруднена. Тя извърна поглед встрани и поклати глава. Денди влезе в стаята, с увиснали покрай тялото ръце.

— Не мисля, че времето е подходящо за това, госпожо. Преди броени минути пристигна вестта, че съпругът ви е открит.

— В Сайан Сълси ли е? — попитах.

— Бил е евакуиран и отведен в една малка станция в Джовис Толус. Разбрах, че уж там щял да бъде в безопасност, само че въпросната станция е нова. Архитектурата й е динамична и контролирана от мислители.

— Защо просто не са го оставили в някоя лаборатория в Сайан? — Седнах на леглото, очаквайки да чуя нещо за премеждията на Иля с охраната и със станцията като цяло.

— Вярно, ходът не е бил възможно най-добрият — призна Денди. Все по-трудно му беше да пази самообладание.

— В Джовис през последните няколко дни има случаи на взривени жилищни домове. В момента се води разследване. Петстотин мъртви и триста ранени.