Грег Беър - Преместването на Марс

Каси, казах на Чарлз и Стивън да го направят. Веднага след катастрофата, преди да загубя съзнание. Надявам се, че съм била с разума си. Това не нагнетява нещата, нали? Помолих ги и те ме увериха, че са готови. Имаше опасност, но можеше да стане. Сега това вече е факт. Ти трябва да им позволиш да научат колко благодарни сме им всички. Има още толкова много работа за вършене…

Ще се наложи да ме заместваш още известно време. Ти си повече от моя опора сега, Каси. Ти трябва да бъдеш мен по същия начин, по който си и себе си. Аз не мога да разсъждавам така, както би ми се искало.

Изведнъж страшно ми се прииска отново да съм малко момиченце, което не е отговорно за абсолютно нищо и има до себе си други хора, които да го защитават. Дори — което беше още по-лошо — чувството за всепоглъщащ страх дълбоко се бе вкоренило в мен. Изключих компютъра си, като прекъснах Ти Сандра по средата на изречението й, и почти изкрещях, не, изпищях на Лий Уокър да влезе. Тя се появи на вратата с пребледняло лице и коленичи до леглото ми.

— Намери Иля — направо й заповядах аз, като я сграбчих за врата.

— Опитваме се — каза Лий Уокър. — Търсим го още от момента, когато потокът данни започна да намалява.

— Моля те, просто го намери и ми съобщи за това!

Тя кимна, стисна здраво ръката ми и отново излезе от стаята. Ти Сандра продължи, подтикната от натискането ми на бутона за възпроизвеждане:

— … мисля, че имаме твърде малко време, за да се опитваме да постигнем някакъв консенсус. За провеждане на избори пък не може да става и дума. Републиката все още е застрашена и този път опасността, която я заплашва, е може би по-голяма от всякога. Слънчевата система е опасна. Повярвай ми, Слънчевата система е опасна за Марс. Помоли Чарлз да ти обясни какво точно имам предвид. Равновесието на абсолютно всичко вече е нарушено. Някога използвахме страха, за да превъзмогнем ефекта от ужаса. Чуй ме добре: ние сме жертвени агнета, ти и аз. Ние трябва да бъдем принесени в жертва в името на по-велики цели.

И нямам предвид нашия живот, миличка. Имам предвид нашите души.

Научноизследователският център в Мелас Дорса беше изоставен още в самото начало на Замръзването. Чарлз и Стивън Леандър бяха заминали на борда на «Меркурий», а останалите бяха изкарани навън от един трактор, заедно с тази част от оборудването, която можеше да бъде спасена по някакъв начин. Публикуваните в мрежата снимки потвърдиха мъдростта на взетото решение Олимпийците да бъдат предпазени от предприемането на каквито и да било ходове: снимки на разрушени тунели и на останките от самата станция, разровени сякаш от стотици хиляди насекоми или молци.

Скакалци. Земята, естествено, отрече, че ги е разпръснала над планетата ни, затова се постарахме да разпространим из цялата Тройка доказателствата за използването им. Това беше поредната част от войната на нерви. Тарек Фиркази и Лий Уокър предложиха да разглеждаме Марс като «заразен» със скакалци за вечни времена и да смятаме, че цялото ни бъдеще ще премине в търсене на скритите бойни роботи. Едва ли някога щяхме да прочистим планетата из основи от тази напаст.

Фиркази мрачно проучи останките от лабораториите в Мелас Дорса и реши, че повторното й заселване е абсолютно невъзможно. Трябваше да си намерим ново място за дори още по-голяма лаборатория, за да започнем там още по-мащабни научноизследователски проекти.

От орбита Чарлз предложи къде точно да бъде разположена тази лаборатория. Той си спомни, че проучванията на баща му в ледените лещи през последните десет години бяха показали, че те не са удобно място за големи станции. Подобни лещи имаше близо до Кайбаб в Офир Планум. Това представляваше останки от плитко и пълно с прах езеро, съществувало преди около четвърт милиард марсиански години. Теренът изглеждаше едва ли не неправдоподобно: беше запустял и почти невъзможен за обработване, далеч от която и да било станция… но затова пък и вероятността от наличието на скакалци беше почти минимална.

В рамките само на двайсет и четири часа архитектурното нановещество, доставено и разпръснато от цяла ескадра совалки, изгради плътна, средно удобна за живот постройка — убежище, което бе почти до ръба на самото плато. За момента в него можеха да се подслонят няколко десетки души, без да се чувстват прекалено комфортно. По-късно можеше да се помисли и за нещо повече.

Чарлз и Стивън Леандър се върнаха от Фобос, като приземиха «Меркурий» в Синай под прикритието на една пясъчна буря. За площадка за кацане им послужиха няколко хектара натрошена и застинала лава.