Грег Беър - Преместването на Марс

— Едно малко групово съзнание — казах тихо аз. — Над общото стадо. Което изпраща заповеди чрез алиансите, чрез нациите. Или кой, най-общо казано?

— Ръководителите на ВИЗА — предположи Лий Уокър. — Те контролират отбраната на Слънчевата система.

Денди се размърда на мястото си.

— Мисля, че видях и чух достатъчно страховити неща за един човешки живот — обади се той.

Неофициално Марс беше във военно положение и според правилата на конституцията, действайки като президент, докато Ти Сандра се завърнеше, аз имах изключителни правомощия…

Но дори тези мои изключителни правомощия не можеха да се разпрострат и достигнат до «Кайлетет». Ние трябваше да се отнасяме към хората от там като към суверенна чужда нация; бихме могли да обявим война, но това нямаше да бъде нищо друго, освен война на финансите.

Тревожех се за Стан и се надявах, че той използваше цялата си предполагаема интелигентност, за да опази себе си и своето семейство.

Докладите за щетите вече пристигаха много по-бързо. Станция по станция, регион по регион, списъци на мъртви, изчезнали, изчисления на нанесените щети, молби за спешна помощ — всичко това препълваше възстановените комуникационни канали. Пойнт Уан прехвърляше обажданията в правителствената мрежа и Лий Уокър ги изтегляше по канала на магистратите и президентството, като ги обработваше и редактираше.

Все още за някои региони беше известно изключително малко. Потоците информация не бяха възстановени навсякъде; някои мислители на ключови позиции бяха видимо «мъртви» и не можеха да бъдат докарани до «съзнание» отново.

Марс пищеше от болка; изведнъж чух събраната информация като един-единствен глас. Засрамих се бързо. Не можех да си позволя такова мрачно настроение.

По време на полета на совалката до Мени Хилс се опитах да си почина, но не можах да затворя очи за повече от минута през цялото време. Неочаквано пак започнах да усещам подобрението си и се заех да изчислявам настройките, необходими, за да бъде преместена маса с големината на Фобос. Представих си визуално множеството пластове на функциите уравнения, които описват трансфера от съвместна отговорност за съхранение на тези количества, в една по-голяма система… Цялата галактика. Никой не би пропуснал подобен шанс. Бяхме се превърнали в крадци в огромна съкровищница.

Промърморих на глас някои от дейностите на подобрението.

Денди влезе в тъмната кабина, носейки ми вечеря.

— Може ли? — запита той.

— Ти си моето вдъхновение — казах. — Тъкмо съм обхваната от размисли за физика.

— О — възкликна той. — И какво точно ти «казват» те?

Поклатих глава.

— Не съм гладна.

— Тарек заяви, че ако не ядеш, ще бъде принуден да те храни насила. — Усмихна се леко и остави подноса пред мен. Взех си неохотно няколко хапки от храната и се насилих отново да заспя.

Сигурно все пак съм успяла за известно време, защото Денди и Лий Уокър изведнъж се изправиха пред мен. Лий Уокър разтърсваше леко ръката ми.

— Госпожо вицепрезидент — каза тя. — Вече сме абсолютно сигурни. Тя е жива.

Взрях се в нея замаяна и объркана.

— Ти Сандра е жива. Имаме потвърждение.

— Благодаря.

— Получи се съобщение от президента — продължи Лий Уокър.

— Била е ранена — поясни Денди. — Държали са я в камера за възстановяване на някакво тайно място.

Извадих компютъра си и го допрях до този на Лий Уокър. Оставиха ме сама, докато слушах Ти Сандра. Очите ми се изпълниха със сълзи, когато видях лицето й; можех едва ли не да си представя поддържащата екипировка около нея. Нямаше вид на страдаща, но очите й губеха фокус и това ми привлече вниманието. Нервната й система беше под наноконтрол.

— Моя малка сестричке Каси — започна тя. Устните й залепнаха за момент и Ти Сандра известно време мънкаше думите. Някой й даде да отпие от чаша с вода. По устните й проблеснаха капки. — Изключително съм благодарна за това, че понесе този ужасен товар през изминалата седмица. Нашият малък трик почти се превърна в действителност. Ние наистина катастрофирахме със совалката по склоновете на Павонис Монс. Явно специално са се целили в мен. Пол е мъртъв.

Сълзите ми течаха неудържимо и целият ми гръден кош хъркаше. Чувствах се така, като че ли цялото ми тяло ей сега ще се сгромоляса и сърцето ми ще се пръсне. Простенах.

Денди надникна в стаята ми за миг, но веднага затвори вратата.

— Казват, че съм загубила половината си тяло. Моето голямо и прекрасно тяло. Ще се възстановя все някак си. Дори в момента вече отглеждат нови тъкани. Но няма нито мислители, нито най-обикновени компютри, които по някакъв начин да контролират процеса — просто двайсет доктори-хора, наредени в кръг около мен. Страшно съм гладна. Поглъщам толкова много, когато много други са ранени. Но те едва ли ще ми позволят нещо, което би ми нанесло по-голяма вреда. Не чувствам никаква тъга сега, скъпа моя. Казват, че така ще бъде още доста дълго време.