Грег Беър - Преместването на Марс

Но знаех, сякаш Чарлз и Ти Сандра лично ми бяха казали, къде са го запратили. И знаех, че Чарлз в момента седи върху него и го направлява… През Слънчевата система, към Земята, страховито предупреждение от заплашеното й дете.

Фобос сега се бе запътил към небесата на нашата всеобща Майка — Земята.

Не ме настъпвай [18] Don’t tread on me — това е било написано върху знамето на американската Конфедерация по времето на Гражданската война (1861–1865 г.), на което е имало изрисувана и змия. Изразът и до ден-днешен се употребява като предупреждение към някой, който смята, че всичко може да му се размине безнаказано. — Бел. пр. .

Шон Дикинсън седеше там, където го бях оставила. Гретъл се навърташе около него. Изглеждаха спокойни, доволни, че играеха собствените си роли в тази трагикомедия. До мига, в който до тях можеше да достигне каквото и да било съобщение от Земята, имаше почти цял час. Дотогава можех да си играя с него както си искам. Чувствах се гадна и зла.

Магистратите, които също като Дикинсън не осъзнаваха още какво точно става, заеха местата си, след като влязох.

— Господин Дикинсън — заговорих аз, — отхвърлих вашия ултиматум. Вие сте арестуван съгласно Закона на Федерална република Марс… — Консултирах се за кратко с компютъра си, наведох се през масата и го посочих с пръст. — Вие сте обвинен в особено тежко престъпление срещу Републиката, включващо държавна измяна, шпионаж, нерегистриране като чужд агент и заплашване сигурността на Републиката. — Обърнах се към Гретъл. — Ти също, скъпа.

Шон Дикинсън погледна към четиримата агенти на «Кайлетет». После се вторачи в мен, примигвайки учудено. Неговото хладнокръвие въобще не ме впечатляваше.

— Това ли е отговорът ви? — запита той.

— Не. Моят отговор към теб и към групата, която представляваш, е: «В определено време и при подходящи обстоятелства, когато редът в нашата Република бъде възстановен и всички заплахи бъдат отстранени, ние ще обсъдим същината на въпроса с представляващото Земята правителство, както подобава на цивилизовани хора. Ще има кворум на електората и определените официални лица в тази камара, както и строго определени дипломати и упълномощени преговарящи лица от Земята». Ще го направим законно и открито.

Най-накрая част от привидното спокойствие на Гретъл се изпари. Тя се огледа наоколо като подплашен див звяр. Спомних си за мига, в който бе смъкнала въздушната си маска, опитвайки се да се самоубие показно на повърхността. Освен това се сетих с печална яснота как някога бях мислила Шон Дикинсън за най-благородния мъж, когото някога съм виждала — смел, тих и прям. Ако на времето ми беше предложил, веднага щях да легна с него. По всяка вероятност той и в леглото щеше да бъде тих, резервиран, дори малко студен. Може би щях да се влюбя безразсъдно в него. А той щеше да преобърне живота ми с главата надолу и да ме изостави.

Мислено благодарих на Бога, че никога не ми бе предоставил подобна възможност.

— Сигурна ли си, че искаш да кажеш именно това? — попита Шон.

— Разбира се — отговорих. — Можеш да предадеш на Земята и на Краун Найджър в частност, че условията им изобщо не са приемливи. — Обърнах се към Денди. — След като приключа с него, се заеми с арестуването им. На всички.

Губернатор Хенри Смит от Амазонис изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

Дикинсън се изправи. Лицето му бе придобило пепелявосив оттенък.

— Надявам се, че знаеш какво вършиш — каза той.

За момент двамата се взряхме един в друг. Шон премигна, извърна бавно поглед встрани и добави:

— Никога не съм ти се доверявал. Още от самото начало.

— А аз бях готова да дам живота си за теб — въздъхнах. — Само че ти беше млад и глупав.

Ужасно ми се иска да се оттегля и малко да си почина, за да имам възможност да обмисля разказа си. В момента си спомням толкова ясно чувствата, които изпитвах тогава, сякаш още се намирам в онази стая. Докато пишех горните редове, плачех като малко момиченце. Това беше най-вълнуващия момент в моя живот… може би защото последвалите събития бяха прекалено тъжни и прекалено значителни, за да ги почувствам като истински.

От този момент нататък събитията изчезват от паметта ми като мъртви създания, покриващи древното океанско дъно — плоски, сбити, нереални.

Съвсем не искам да кажа, че не нося отговорност. Напротив — аз бях по-замесена, следователно и по-отговорна от всички останали; вината пада главно върху мен и аз я поемам.