Грег Беър - Преместването на Марс

Фобос бавно се появи: полумесец, който грееше на девет или десет градуса над хоризонта. Лий Уокър направи някакви изчисления, след което потвърди, че Фобос се завръща на обичайното си място.

Страшното куче се беше завърнало и пътуването явно въобще не му се бе отразило зле.

Не допих шампанското си. Благодарих на губернатора и подадох чашата си. Денди набързо ме придружи до центъра. Нямаше за кога да се туткаме повече…

Лий Уокър оправи връзките по новите сателити и ми показа по «ЛитВид» реакциите на Тройката. Наблюдавах и слушах безмълвно, вцепенена и изолирана от останалия свят.

Не бях чувала нищо за Иля от началото на Замръзването — така марсианските журналисти бяха нарекли кратката война.

По цялата Тройка бе избухнал, утихнал и пламнал наново бурен гняв срещу провинението на Земята, изразил се във всеобщи бойкоти на всички доставчици на космически услуги. Общо взето това беше доста непрактично, понеже Земята бе складирала ресурси за няколко години напред като предпазна мярка срещу евентуални пазарни сътресения. Само че политическите рокади се очертаваха да бъдат доста сериозни.

От градовете в астероидния пояс пристигаха масово инженери, които искаха обяснение за земната агресия.

Луната, както трябваше и да се очаква, се опита да се сниши. Но дори и там независимите комуникационни мрежи изобилстваха от вбесени и яростни призиви за оставки, разследвания, референдуми. Няколко независими лунни ОМ изразиха публично солидарност с новообявената Федерална република Марс. Можех да усетя как страхът се носи като ехо из цялата Слънчева система, особено в уязвимия Пояс. Отсега нататък доверието в добрата стара Майка Земя беше безвъзвратно изгубено.

Най-накрая президентът на Съединените щати на Южното полукълбо ме помоли за съвместно разследване за причините на конфликта.

— Трябва да разберем какво именно се е случило и да открием хората, осмелили се да издадат тези заповеди — заяви той, — за да избегнем евентуални, дори по-лоши сблъсъци в бъдеще.

— Що не оправите собствените си бакии — промърморих аз. Вече не вярвах и на думичка, изречена от земен политик.

— Това тук е доста интересно — отбеляза Лий Уокър, поставяйки компютъра си пред мен. Тя си бе проправила път през няколко защити до една малка, но изключително добра земна мрежа, наречена Лумен. Не ми каза как бе успяла да се сдобие с абонамент за нея — Марс имаше множество агенти, пръснати навсякъде. Несъмнено Пойнт Уан бе вербувал най-добрите от тях. — Пристигна при абонатите преди около шест часа.

Върху монитора на компютъра се виждаше сковано седнала, приятна възрастна жена с набръчкано и уморено лице и безупречно скроен зелен костюм, която четеше рапорти от Земята. На пръв поглед програмата изглеждаше скучна и старомодна, дори за разбиранията на марсианците. Но все пак се насилих да слушам какво се казваше.

— Няма нация или съюз, които да са поели отговорността за началото на акцията срещу Марс. Никой не е дал адекватно обяснение защо която и да било власт би постъпила така. Обажданията за плебисцит, както и отсъствието на явни извършители на това престъпление тревожи наблюдателите изключително много… Мисля, че имаме работа, за кой ли пореден път, със сиви кардинали, разграничили се от всички изборни органи на властта и поставили се дори над алиансите. Аз ги търся сред съзнанията, интегрирали се в най-сигурните мислители, онези, които контролират състоянието на Земята и финансовата ситуация. Според мен те са възникнали от остарялата система за национален надзор, основана в Съединените щати преди повече от век и половина. Някога ограничени само да наглеждат, тези интегрирани съзнания — за които се шушука, но никой не ги е срещал — са се превърнали в най-големите процесори на данни в човешката история.

С прехвърлянето на космическата отбрана към алиансите те може вече да не се ограничават само с функциите си на съветници; може да са решили, че трябва да разполагат с власт. И ако е така, тогава нашите абонати може да желаят да се отдръпнат от всички пазари на данни през следващите няколко месеца и дори години. Задава се нещо по-голямо, отколкото обикновените индивиди могат да понесат.

Дори в изтощението си, потръпнах.

— Чувала ли си някога за тях? — запитах Лий Уокър.

— Само глупави слухове — отговори тя. — Но това е скъпа съветническа мрежа. Има може би трийсет хиляди легални абонати. Предполагаеми, прибързани или глупави изказвания никога не са правени тук.