Грег Беър - Преместването на Марс

Совалката ми се приземи в Кайбаб няколко часа след кацането на «Меркурий». Теренът бе направо ужасяващ — едри късове скала и древни силикатни лавови течения, всеки от ръбовете на които бе остър като бръснач. Всички депресии бяха запълнени с пурпурночервено. Лоши земи, наистина, по-лоши от всичко, което някога бях виждала.

Последвах Лий Уокър и Денди и слязох от совалката. Първите хора, които забелязах, бяха Леандър и Неемия Ройс. След това се извърнах и видях Чарлз. Той се беше изправил в самия край на рампата. По главата и врата му се виждаха парчета от сивото хирургическо нановещество. Той се усмихна и протегна ръка. Разтърсих я здраво и я покрих и с другата си ръка.

— Радвам се, че ви виждам, госпожо президент — каза той.

— Вече не съм президент, и слава Богу — отвърнах аз.

Чарлз сви рамене.

— Но все още разполагате с достатъчно власт — каза той. — А именно това има значение. — Той посочи с жест да поведа хората.

Докато преминавах покрай Лий Уокър, сграбчих ръката й и впих напрегнато поглед в нея. Иля продължаваше да не се появява.

— Ще го открием — увери ме тя. — Той е добре — сигурна съм в това.

Подминах с мълчание успокоителните й думи. «Твърда като пирон — помислих си аз. — Думи на Уинстън Чърчил, казани по време на блицкрига. Помни. Твърда като пирон.»

Огледах сивкавата повърхност на тунела, в който бяха разпръснати навсякъде помпи, един направен на Марс мислител «Куантум Лоджик» и интерпретаторът му, множество кабели и акумулатори.

Леандър бе уредил да ни сервират чай и малка закуска на една нисичка маса, стояща недалеч от всичката тази бъркотия. Разположихме се на извадени от републиканската совалка дебели възглавници. Освен Чарлз и Леандър имаше само още двама от Олимпийците: Неемия Ройс и Ейми Вико-Персоф. Съгласно правилата, изработени от Пойнт Уан, по време на извънредни ситуации на едно и също място не можеха да се събират повече от четирима Олимпийци. Останалите бяха настанени в Научноизследователския университет на Тарсис под строга охрана.

— Колко тежи цялото това чудо? — попитах Леандър, докато Чарлз разливаше чая.

— Около четиристотин хиляди килограма — отвърна Леандър. — Доста го «пообелихме» в сравнение с предишния път. По-голямата част от тежестта му е в помпите.

— Аха — кимнах, кръстосах крака и се заех да топля ръцете си на чашката чай.

Чарлз напълни чашата си и коленичи върху възглавницата. После хвърли към мен бърз поглед, аз се засмях и той бързо извърна очи, сякаш се срамуваше от нещо. Съсредоточи се върху масата и сладкишите върху нея.

— Предвиждахме какво ще се случи. Включително и Ти Сандра. — Думите излизаха с труд от устата му. Впих поглед в Чарлз, като че ли утолявах някакъв нов, избухнал в мен свиреп глад, чувствайки някаква странна смесица от страхопочитание и напрегнато страдание.

— Ти Сандра ни инструктира да стигнем до Фобос по какъвто можем начин и да го размърдаме.

— Нима тя знаеше, че вече сте готови да направите подобно нещо? — изненадах се. — Понеже аз със сигурност не знаех.

— Предполагаше. Досещаше се. Или в противен случай ни е помолила в порив на отчаяние… Определено в онзи момент не бяхме чак толкова подготвени. Заредихме «Меркурий» с гориво и преместихме всичко, което можахме, на борда му. Най-трудната част от плана ни бе да обезпечим помпите с независимо електрическо захранване. Бяхме готови за излитане дванайсет часа след началото на Замръзването.

— Ами координатите, навигацията?

— Подготвихме се, докато чакахме по-нататъшни заповеди от Ти Сандра. Стивън и аз създадохме работна хипотеза, разработихме подробностите — координацията между енергийните дескриптори и така нататък, съвместихме усилията на двигателя така, че да премести всяка една частичка от Фобос, заразглеждахме го като една завършена система…

— Чарлз трябваше да се интегрира с мислителя «Куантум Лоджик» — вметна Леандър.

— И добре ли си? — попитах Чарлз.

— Да — кимна той. — Цялата процедура мина чудесно. Никой не знаеше нищо, с изключение на Стивън и мен, но всички чувстваха спешността на ситуацията. Знаеха, че това е от изключителна важност.

— Ще трябва да се раздадат доста медали — подметна Леандър.

— Поне на Чарлз със сигурност. Именно той ръководеше мислителя «Куантум Лоджик» — подкрепи го Ройс.

Чарлз поклати глава.

— Не си спомням почти нищо. По всяка вероятност ще си спомня след време. Имаше един пилот с нас…