Грег Беър - Преместването на Марс

Зачетох се в списъка: вътре бяха всички Олимпийци, Зенгер, Кесейрес, както и още деветнайсет души — сред тях най-блестящите марсиански учени.

— И какво смятате, че ще постигнете? — попитах.

— Мир — отвърна Шон Дикинсън. — Ще се върнете към нормален начин на живот. Ще спасите човешки животи.

— Без скакалци?

— Скакалци ли? Това пък какво е? — учуди се той.

— Бойни роботи. Наноармии — поясних аз.

Шон Дикинсън изглеждаше неподправено удивен.

— Вашите господари явно не са ви казали всичко. Или пък нарочно се правите на невинни.

Шон Дикинсън сви рамене.

— Това, което Земята сега прави с Марс, ще наруши равновесието в цялата Тройка — продължих. Гласът ми изневеряваше. — Никой никога няма да е в състояние да се почувства в безопасност.

— О, моля ви, само не ми изнасяйте проповеди — възрази Шон Дикинсън.

Гретъл направи крачка напред.

— Според мен ние имаме далеч по-добра представа за това, какво точно е равновесие и какво — не, отколкото вие — каза тя.

— Да, вие и вашите младежки идеали… Господи, Шон, та вие в момента работите за Краун Найджър!!! — избухнах аз и с огромно усилие на волята се овладях. Тялото ми трепереше от контролирания гняв. Три дена. — Републиката няма право да отвлича граждани.

— Това, което означава всичко според мен, е, че Земята ни смята за много неблагонадеждни и отказва да вярва на добронамерените марсиански действия — заключи Шон Дикинсън. — Деветдесет и осем процента от цялото човечество все още продължава да живее на Земята. Ако те знаят за вашето правителство това, което знам и аз, никак не е чудно, че не ви се доверяват.

— Никога не сме демонстрирали враждебност пред Земята. Всъщност дори е точно обратното.

— Марс би трябвало да запази невинността си — заяви Шон Дикинсън. — Да се откаже от идеите за свят-държава, да остане встрани от големите алианси и съюзи, да заживее в мир и в състояние на сравнително спокойствие. Борил съм се за тази идея през целия си съзнателен живот. Всички държави рано или късно са принудени да прибегнат до употребата на сила.

— Предполагам, че имате и други условия?

Шон Дикинсън направи справка с компютъра си.

— Да. Връщане към икономиката на ОМ за интервал най-малко от двайсет години. Във всички научноизследователски центрове да бъдат инсталирани земни камери за контрол над работата, както и да бъдат допускани на еднакви интервали от време земни инспектори, които да надзирават практически всяка една дейност на Марс.

Бяха се олели. Искаха ни слаби и безпомощни, заключени в клетката на собственото ни минало и лишени от новото ни могъщество. Някой на Земята явно беше изчислил, че технологичната ситуация може да излезе извън контрол още преди да са проведени каквито и да било преговори.

— С други думи, искате да бъдем окупирани от Земята — уточних аз. — Не мога да повярвам. Как въобще някой може да си мисли, че подобен абсурден план би могъл да свърши работа?

— Е, това вече не е мой проблем — отвърна Шон Дикинсън.

— А лично вие какво ще получите?

— Ами по всяка вероятност ще бъдем експулсирани — заобяснява спокойно Шон Дикинсън. — Едва ли някой марсианец ще търпи мен и Гретъл сега. Несъмнено ще бъдем мъртви само след няколко месеца, ако евентуално останем на Марс. Ще отидем на Земята.

— И искаш да кажеш, че си щастлив от това?

— Ако на карта е поставен краят на марсианската държава, с радост бих отдал живота си, също и този на Гретъл — заяви без капчица колебание Шон Дикинсън. — Аз не се отказвам от идеалите си. Знаеш ли, Касея, никак не съм се променил.

— Всяка история има и своите предатели — отвърнах аз.

Шон Дикинсън отмина това с леко кимване на глава и трепване на клепачите си.

— Ще искам да чуя отговора ви колкото се може по-скоро.

— Колко скоро?

— Ами след около един час.

— Нямаме кворум. Ако съберете останалите членове на правителството…

— Моля те, не се опитвай да увърташ. Тук сме, за да се опитаме да предотвратим една дори още по-величествена катастрофа. Ако се провалим, ще бъдат предприети по-строги мерки.

— Като скакалци например.

— Честен кръст — наистина нямам представа за какво говориш. Като президент според вашата си конституция имаш правомощия да участваш в подобни преговори и да обсъждаш подписването на подобни споразумения.

— Само че никъде в конституцията не се казва, че имам правомощия да предавам себе си и страната си във военно време.

— Това не е война — възрази Шон Дикинсън.