Грег Беър - Преместването на Марс

— Защо те не предотвратиха катастрофата? — провикна се един представител от Арджайр.

— Военната отбрана не е в техните задължения — отговори Хенри Смит и вдигна юмрук. Брадичката му бе прибрана към гърдите и той приличаше на бизон, който всеки миг ще се хвърли в атака.

Човекът от Арджайр млъкна и го погледна с широко отворени очи. Те бяха просто изплашени мъже и жени.

— Моля да ми позволите да кажа каквото е необходимо — продължих аз.

— Никой да не я прекъсва — настоя Хенри Смит.

— Възможно е президентът да е мъртъв.

Лицата на някои от конгресмените и дори на бодигардовете, които не бяха чули новината, посърнаха и те заприличаха на шокирани деца.

— Боже Господи! — успя само да каже Хенри Смит.

— Ако не съумеем да докажем, че Ти Сандра Ерзул все още е жива, ще положа клетва. Разбрахме, че совалката й се е разбила. Смятам, че е била разрушена от неприятелска атака.

— Кой, за Бога, ни причини това? — провикна се представителят Руди Блай от Икария.

— Съобщиха ми, че ще преговарям с хора от «Кайлетет», които ще представляват Земята. Земята явно е издала заповед всички наши мислители и компютри да бъдат блокирани от активирани вируси.

— Ние ги прочистихме — обади се някой. — Получихме гаранции.

— Тишина! — извика Хенри Смит.

Казах на Лий Уокър, началник на разузнаването и на комуникационната служба на Пойнт Уан, да докладва за развитието на събитията. Рапортът й не беше успокоителен. Знаехме какво е положението около Скиапарели, получавахме и частична информация от по-отдалечени места като Миланкович и Прометей Тера, но не и пълната картина.

— Връзките с останалата част на Марс са крайно ограничени — заяви тя. — Дори и да имаме данните, не можем да ги съберем в смислена картина. Интерпретаторите са извън строя. Всичко, с изключение на нашите монитори и някои лични компютри, направени на Марс, са заразени.

След нея заговорих пак аз:

— За момента сме напълно беззащитни. Не само че Марс е парализиран, а и части от планетата явно са нападнати от скакалци, донесени от Земята.

Не всички конгресмени разбраха за какво става дума. Марсианците са известни с това, че човек трудно може да ги заинтересува с нещо, което не ги засяга пряко. Набързо им обясних думата.

— Възможно ли е? — попита смаяно един от тях.

Хенри Смит ме погледна, сякаш търсеше от мен морална подкрепа.

— Имах известни сведения — заговори той — за малко количество заровена технология. Никой не би си признал подобно деяние.

— Тогава всички ще умрем — заяви човекът от Арджайр.

— Не си създавайте такова крайно мнение — остро възразих аз. — Все още имаме някои възможности.

В стаята влезе Денди Брейкър и ми каза, че представителите на «Кайлетет» са пристигнали със совалка.

— Те са чисти и добре облечени — изсумтя презрително той. — Явно при тях всичко е наред.

Погледнах Лий Уокър, защото очаквах от нея обяснение. Тя присви устни, а очите й гневно блеснаха.

— Не можем да се свържем с «Кайлетет» по мрежата. Те може и да не са поразени, но се спотайват. От тази област по мрежата на Пойнт Уан не пристига нищо.

Изгледах продължително магистратите. Щеше да ми е необходим свидетел, както и известно количество подкрепа за преговорите. Трябваше да направя много мъдър избор, а познанството ми с цялата тази група беше само бегло. Временното правителство така и не бе успяло да се обедини като хората. Ти Сандра бе имала вземане-даване с повечето от хората, но аз познавах само неколцина, и то отгоре-отгоре.

— Губернатор Смит, представител Блай, ако бихте били така добри да дойдете с мен…

Смит като че ли беше по-лесен за убеждаване. Беше мъдър и суров човек (поне така ми бе казала Ти Сандра, а аз се доверявах напълно на нейната преценка). С кандидат-представителя Рудия Блай от Източен Хелас бяхме участвали заедно в централния архитектурен комитет преди няколко месеца. В най-общи линии тя бе тих и наблюдателен човек. Чувствах се невероятно комфортно, когато тя беше около мен.

Никак не ми се искаше да мисля за ужасната важност на всички решения, които щеше да се наложи да взимам отсега нататък, нито за ролите, които щяха да изиграят тези хора, нито пък за онова, което щеше да се наложи да обсъждам с предателите от «Кайлетет».

Някой някога беше казал, че на политиците не им се плаща, за да притежават емоции. Въпреки това обаче, когато положих пред магистратите президентската клетва в една малка стаичка, обкръжена от сиви и прашни библиотечни мислители, аз тихичко си поплаках.