Грег Беър - Преместването на Марс

Градът, както и очаквахме, изглеждаше изоставен. При непредвидени ситуации червените зайци се събираха до местата, където има вода и запаси от кислород. Така или иначе, погледнати отвън, марсианските станции винаги изглеждаха необитаеми. Освен това в новата столица на Републиката все още не бяха пристигнали всички бюрократи, членове на кабинета, съдии, губернатори и представители.

Преди няколко седмици Пойнт Уан беше установил главната си квартира в Мени Хилс. Забележително бързо Пойнт Уан бе заживял свой собствен живот, който включваше осигуряване на охрана за президента и вицепрезидента и изграждане на първата фаза на марсианската вътрешна отбрана и разузнаване. Почувствах облекчение, когато в депото видях познати лица на мъже и жени, въоръжени и с обезопасителни костюми, да чакат със сериозни и професионални лица пристигането на влака.

Слязохме в подземна зона, където нямаше опасност да станем жертва на бомбардировки и незабавно ни отведоха в камион с охрана до новопостроените тунели на изток от централната част на града.

В задния край на камиона Джак и Денди се срещнаха с началника си Терех Фиркази. Той беше слаб русокос мъж от Бореум и бе назначен преди месец за шеф на цялата охрана.

Две жени махнаха чувствителната броня от мен и внимателно я опаковаха за рециклиране.

— Много сте смела, госпожо вицепрезидент — да пътувате цял ден с това нещо — каза ми едната.

Джак дойде при нас и дори аз можех да чуя как скърца със зъби. Долната му челюст беше издадена напред, сякаш се подиграваше с мъжката храброст. После видях, че колкото и абсурдно да изглеждаше, изражението му не беше престорено — той изпитваше мъка.

— Госпожо вицепрезидент, бях избран… всъщност теглихме жребии… и трябва да ви кажа лошата новина. Сега на плещите ви се стоварва още по-голяма тежест. Ти Сандра Ерзул и екипажът й са претърпели нещастие със совалката. Може и да е било случайност, но ние не сме сигурни. Все още не можем да получим потвърждение къде са се разбили и това ще ни отнеме доста време. Роботите по спасителната операция, които предават спешни съобщения, казват, че не са намерили никой жив след катастрофата. От съдебните тунели ще дойде магистрат. Възможно най-бързо ще трябва да положите президентската клетва. Съжалявам за лошите новини.

Не знаех дали това беше инсценираната смърт, за която ме бе предупредила Ти Сандра, или истински нещастен случай. Исках да е първото. Сега щях да бъда действащ президент.

Бях безчувствена като робот, който работи за политическата машина с нейните неизбежни и безсърдечни закони.

Пойнт Уан беше свършил работата си като защитник на ръководния апарат по време на бягството ми от Синай. Временният говорител на Камарата на губернаторите бе долетял със совалка от Амазонис. Говорителят на Камарата на народа също беше в Мени Хилс. С изключение на трима губернатори и двама кандидат-представители, временно действащият Конгрес преди нападението беше в период на предизборна кампания, пръснат из цял Марс. Ние се намирахме в тунел, дълбоко под земята, защитавани от роботи и хора на Пойнт Уан, които той можеше да осигури.

Пойнт Уан контролираше всички достъпни връзки. Външната мрежа беше извън строя, но някои частни мрежи се хващаха чрез местни оптични кабели, работеха на стеснени честоти и ни информираха за състоянието на станциите около басейна на Скиапарели. На практика можехме да комуникираме, но едва с една десета от нормалния капацитет.

Все още не можехме да говорим с Олимпийците. Щяха да минат дни, а може би и седмици, преди да получа съобщение от Ти Сандра.

Не се спазваха никакви правила и всякакви облози бяха отложени. Денди Брейкър, пет бодигарда и два робота ме ескортираха до тесния авариен тунел на двеста метра под сградата на Конгреса, точно над новия разширен път към Мени Хилс. Срещнах се със седем объркани конгресмени. Те мълчаливо ме обградиха и започнаха да ми стискат ръка и да задават въпроси.

Вдигнах високо ръце, заобиколих един губернатор, който се канеше да ме прегърне, и казах високо и ясно, без да крещя:

— Ние сме единствените останали от законното правителство на Републиката. Трябва да има ред.

Хенри Смит от Амазонис, говорителят на Камарата на губернаторите, набит мъж с късо подстригана брада и свински очички, призова за ред с авторитетен глас.

— Очевидно — прибави той само за мен, — нямаме кворум, но това е извънредна сесия. Трябва да благодарим за изключителната работа, свършена от хората на разузнаването, които Пойнт Уан успя да събере.