Грег Беър - Преместването на Марс

Не исках да ходя в Мени Хилс, но доводите им бяха непоклатими. Локомотивът можеше да достигне скорост до четиристотин кифа, защото не беше натоварен и се движеше по права линия. Пътуването щеше да трае поне петнайсет часа.

С цялата отговорност, която падаше върху мен, когато не можехме да се свържем с Ти Сандра с дни, се чувствах като изгубено дете. Лежах мълчаливо на твърдата седалка в малкото помещение, която от векове хората наричаха «пухено легло».

Джак Василковски седеше на едно малко регулируемо столче с каменна физиономия. Ако положението го изискваше, щеше да рискува живота си заради мен. Беше готов дори и да убива. И преди бях разсъждавала върху тези въпроси, но никога в такава извънредно положение. Вече не бях просто Касея, дори не бях и вицепрезидент. Докато не откриехме Ти Сандра, представлявах Републиката. След няколко часа щях да проучвам плановете за извънредни ситуации, изработени от охраната и отбранителните сили. И малко по-късно, без значение дали щях да се свържа с Ти Сандра, трябваше да се срещна с някой, който представляваше Земята. Кой щеше да бъде той и какви щяха да бъдат неговите условия? През малкия люк виждах парчета от порозовялото небе, което бавно потъмняваше. Розовото се превърна в тъмнокафяво, осеяно със звезди. На хоризонта се появи за кратко светлосиня светлина, която не бях виждала преди, и нощта отново стана черна и студена.

Помещението миришеше на застояло нано и прах. Пътувахме бързо и безшумно право напред. На релсите можеше да има и други влакове, чиито компютри бяха поразени от безмилостния земен вирус. Джак изглеждаше готов да ги помете. Но когато започнах да мисля като него и Денди, разбрах, че те просто щяха да поемат командването и на следващия локомотив и да оставят пътниците сами да се грижат за себе си.

Странното е, че едва тогава осъзнах важността на събитията. Без значение дали щяхме да спечелим или да загубим, разпръсването на марсианските лидери — президент, вицепрезидент и районни губернатори — щеше да стане легенда, в която ще има интриги, предателства, пътуване със совалки и влакове през нощта.

Компютърът на Джак отново избръмча и той получи още едно закодирано съобщение.

— Пойнт Уан все още работи — безстрастно съобщи той, — но сателитите ни излизат от строя, веднага след като ги оправим. Те явно наистина искат да ни уплашат.

— Какво е съобщението? — попитах и станах от седалката.

— Само за ваше знание е. Послание от президента, съдържащо статута на човека, с когото ще разговаряте в Мени Хилс. Явно «Кайлетет» функционира, а също и някои малки ОМ — ренегати, но само те.

Той прехвърли на моя компютър съобщението от Ти Сандра, което беше текст само с една снимка.

Скъпа Касея, сега ти водиш преговорите. Земята разговаря с нас чрез симпатизанта си «Кайлетет». Ще се срещнеш с някой, избран от Краун Найджър. Земята се страхува. Някой от осведомените е проговорил. Дали е Зенгер? Всички Олимпийци се крият. Дала съм инструкции, които сега не мога да ти кажа. Каквото и да ни струва да си възвърнем Марс — в следващите няколко месеца или дори години, ние все пак държим козовете. Когато пристигнеш, ще научиш вестта за моята смърт. Обичам те и ти поверявам нашето дете. Повече няма да комуникираме, поне до момента, в който не се наложи да подновим битката. Под повърхността има скакалци.

Под текста имаше снимка на Ти Сандра с усмихнато, но изпито лице. Включих компютъра на изтриване и снимката изчезна.

Има скакалци.

Джак се наведе към мен и загрижено докосна ръката ми.

— Добре ли си? — попита ме той.

— Какво знаеш за скакалците? — попитах го на свой ред аз.

Джак се изправи и отърка ръце в коленете на панталоните си.

— Господи! — възкликна той. — Те са забранени с договор в Тройката. Какво, за Бога, сме направили на Земята? Да не би да са…?

— Президентът казва, че са.

Джак изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заплаче, ядосан и изпаднал в ужас едновременно и неспособен да се помръдне.

— Господи! — възкликна той за втори път и няколко минути не можеше да изрече и дума.

— Има скакалци — казах отново, за да се опитам да го извадя от състоянието му.

Той скръсти ръце и извърна поглед от мен, свил замислено вежди.

— Какви са начините да контролираш цяла една планета от друга част на Слънчевата система? Един от тях е да я заразиш с нанофабрики, които изграждат различни автоматични оръжия и самонасочващи се роботи. Марс е благодатна почва за това. Използват се високосиликатни и алуминиеви материали с голямо съдържание на желязо. Избират стари мини или на пръв поглед неизползваеми зони, богати на тези материали, които могат да бъдат проучвани, без да се предизвиква голямо безпокойство. Пръскат семената на нанофабриките от орбита. Това може да го направи и един-единствен малък кораб. Срещу такава жестокост не можем да се защитаваме.