Грег Беър - Преместването на Марс

Дали Чарлз мислеше и виждаше нещата по същия начин през цялото време?

Републиканският информационен офис (РИО) ми бе уредил три интервюта за период от шест часа, първото от които започваше петнайсет минути след пристигането ми в Миспек Муър. Иля леко ме стисна за ръката, докато слизахме по стълбичката на совалката. От протеиновите ферми се носеше топъл и влажен полъх. Миспек Муър бе център на производство на протеинови полуфабрикати и въгледобив.

— Оставям те сама — прошепна той в ухото ми. — Мразя да бъда в центъра на вниманието.

— Благодаря ти — усмихнах му се. — Наслаждавай се на гледката.

Докато аз разговарях с репортерите, щяха да го разведат из фермите на Миспек Муър. Присъствието му тук бе също толкова формално и подвластно на традициите, колкото и моето, но въпреки това продължавахме да се преструваме, че Иля е над всички политически препирни.

Служителят на РИО, който ме придружаваше, ми представи двамата репортери от информационната агенция на Марс и на Тройката — скромна, но влиятелна фирма, филиал на «ЛитВид», която наблягаше главно на същността на новините, а не на пикантерията. Преди ме бяха интервюирали единствено репортери на МТС. Споменът въобще не беше приятен.

Служителят на РИО, привлекателен младеж, обвързан семейно с ОМ «Клайн», ескортира мен и репортерите до опразненото фоайе.

Репортерите бяха дошли от Северен Ноакис с движещ се със средна скорост влак — пътуване през кратеровите тунели, траяло осем часа. Може би затова не изглеждаха никак в добро настроение.

Седнахме на опърпаните кушетки. По-възрастният от двамата репортери постави компютъра си на масата между нас, с включени функции за предаване на глас и образ. По-младият — нервна млада жена с гъста черна коса — започна интервюто.

— Вашето временно правителство разполага с още два месеца, за да успее да примири «Кайлетет» и останалите дисидентстващи ОМ с другите — каза тя. — От някои места се носят слухове, че «Кайлетет» просто има нужда от стимул, както и че вие лично имате зъб на Ахмед Краун Найджър.

Повдигнах вежди и се засмях. След това обаче внезапно реших, че вероятно младата жена смята, че това е бил едва ли не непосилен опит за научна разработка.

— Господин Краун Найджър някога представяше интересите на Фрийчайлд Добъл и ръководеше затварянето на група студенти от марсианския университет в Синай. Предполагам, че имате предвид именно това?

Репортерката кимна. Очите й бяха напрегнати.

— Все пак това бе преди доста време. Марс се промени, и то доста много. Аз също се промених…

— Но вярвате ли, че и Ахмед Краун Найджър се е променил? — намеси се вторият репортер и се наведе напред към мен. Почувствах се като мишка, обкръжена от соколи.

— Във всеки случай мирогледът му определено вече не е същия — отговорих.

— Значи смятате, че вие и вашето правителство ще сте в състояние да работите с него и да го уговорите да се включи наравно с останалите в кампанията преди изборите? — настоя репортерката. По-възрастният мъж сякаш ме слушаше внимателно и чакаше да настъпи и неговият час.

— Целта ни е поне частично убеждение. Никак не ни харесва да виждаме Марс разделен на части, и то без особен повод.

— Но от «Кайлетет» казват, че временното ви правителство е ангажирано с проекти, които биха могли да застрашат стабилността в Тройката — обади се другият репортер.

— Никога не съм чувала подобно нещо.

— Това тук е било излъчено по мрежите на «ЛитВид» — подаде ми той по-малък компютър. Прочетох написаното на монитора му набързо.

— Свързвали ли сте се някога с Олимпийците? — попита ме репортерката.

— Не смятам, че аз съм човекът, който би трябвало да ви даде подобна информация.

— Как биха могли те да застрашат Тройката?

Засмях се.

— Нямам ни най-малка представа.

— Всъщност ние малко се поразровихме в миналото — продължи репортерката, — и открихме, че за известно време «Кайлетет» е финансирал тези дисиденти. Учените се разпръснали нанякъде… най-вероятно в посока към МУС. В действителност сега са при вас… нали така?

— Явно в «Кайлетет» знаят за това повече, отколкото ми е известно на мен — отвърнах аз. — Говорихте ли вече с Краун Найджър?

— Говорихме. С изключени камери. Неговото мнение е, че временното правителство се държи изключително глупаво и приканва Земята към доста сурови действия. Звучеше направо изплашен.

— Ако господин Краун Найджър желае да изрази мнението си по сериозен начин или да сподели което и да било от вижданията си за бъдещето, той би трябвало да се свърже директно с нас, а не посредством задочен диалог по мрежата.