Грег Беър - Преместването на Марс

— Защо толкова държите да узнаете мотивите ми? — попитах го аз.

— Това не е просто любопитство, госпожо Мейджъмдар — каза Прибилов. — Трябва да уравновесим менталното ви състояние с това на «подобрението», а пък и този модел действа най-добре с определен обхват синтактически компоненти. Мисля, че специално на вас би ви подхождало…

— Взех решение още преди да дойда при вас — усмихнах се аз.

— Да, несъмнено е така. Но «подобрението» въпреки всичко изисква доста значително внимание. То е «агресивно», както често се шегуваме помежду си. Някой дори би казал, че то се натрапва.

— И как точно става това?

— Ами първо, то ще модифицира визуално ангажираната част от мозъчната ви кора, като прекара директна връзка между математическото въображение и външната визуализация. Промяната не е завинаги, само че ако задържите «подобрението» повече от три години и след това изведнъж решите да се отървете от него, периодът на адаптиране ще бъде ужасен.

— Пристрастяване — промърморих аз.

— Да, някои биха го описали именно по този начин. С «подобрението» ще започнете да мислите по леко различен начин. Ще започнете да подхождате към определени неща малко по-аналитично. Дори социалните ви взаимоотношения изведнъж могат да ви се представят в нова светлина.

— Звучите така, сякаш моят избор не ви харесва чак толкова, докторе.

— О, не, няма такова нещо. Просто искам клиентите ми да разберат целия потенциал на «подобрението», както и ограниченията, които налага то. Ако мотивацията ви е задоволителна, «подобрението» ще ви върши добра работа. Но ако не е…

— Задоволителна е — успокоих го аз.

— Чудесно тогава. Позволете ми да ви опиша възможните нива. Това «подобрение» е стандартен размер, само че за разлика от обикновените «подобрения», то съдържа в себе си множество помагащи за разрешаването на определени проблеми алгоритми. Това са концепции и уравнения за пряк достъп до паметта, както и невронни мрежи за мислене на най-високото възможно ниво. Е, няма да се превърнете изведнъж в гениален учен, но поне ще разбирате онова, за което гениите си говорят помежду си. Освен това ще разполагате с един чудесен инструмент за разработване на доста широк спектър от теми, свързани с теоретичната физика.

— Чудесно.

— Този модел ще бъде усъвършенстван, както помолихте, и в него ще бъдат включени последните разработки. Освен това винаги ще сте в състояние да смъквате безплатни ъпгрейди от външните мрежи. Дори сме в състояние да ви оформим абонамент за това.

— Добре.

Прибилов впи напрегнат поглед в мен за миг, след това продължи:

— Процедурата е безболезнена, разбира се. «Подобрението» се поставя в максимална близост до мозъка, обвито в подсилена хиперимунна обвивка. Около час след имплантирането връзките в мозъка ви ще са дело на нанонишките. Около двайсет и четири часа след операцията ще почувствате повишени способности… и със сигурност повече знания. Ще са ми необходими формуляри за пълно съгласие, подписани от вас, кредитният ви баланс и писмено обещание, че сте съгласна през първите десет дни след операцията да осъществяваме ежедневен контрол върху състоянието ви. «Подобрението» се нуждае от точно специфична Диагностика. Всичко, което ще трябва да правите, е да предавате по някоя от външните мрежи доклад за състоянието си. Ако откажете, всички гаранции отпадат.

— Разбирам ви.

— Запазва се отношението доктор/пациент, разбира се — добави Прибилов.

— Разбира се.

— Кога ще желаете да осъществите процедурата?

— Колкото се може по-скоро.

— Чудесно. Всичко ще извърша сам. Удобно ли ще ви е утре в петнайсет часа?

На следващия ден, по-нервна от всякога, се върнах в Офиса на Прибилов и легнах по корем на удобната кушетка в мрачната стая. Ярък кръг светлина освети врата ми и до него изникна малък робот, който внимателно и грациозно нагласи гъвкавите си ръце върху главата ми.

Прибилов ми показа «подобрението» — малко, тънко, мастиленочерно дискче, което едва ли беше по-голямо от един сантиметър в диаметър. Освен че върху повърхността му бе записан идентификационният номер на продукта, други очевидни белези нямаше. Преди да го имплантира, Прибилов го обви с тънка нанообвивка. Затворих очи и поспах около пет минути. Процедурата бе светкавична и абсолютно безболезнена.

Напуснах офиса на доктора, като се чувствах доста странно. Сякаш бях загубила някакъв друг вид девственост, сякаш бях предала тялото си, както и майка ми — тази, която ми го беше дала. Зачудих се дали да кажа за това, което току-що бях направила, на баща си. Иля щеше да знае, разбира се, а също и Чарлз, но дали трябваше да известявам когото и да било друг за промяната, настъпила в мен? След няколко часа се почувствах засрамена от глупавия си консерватизъм, но мрачното ми настроение не се подобри ни най-малко.