Грег Беър - Преместването на Марс

Временната съдебна система изгради агенция, наречена Пойнт Уан [15] Point One (англ.) — Точка Едно, Член Първи. — Бел. пр. и й повери две задачи: осигуряване на сигурност за изпълнителната власт, както и събиране на информация за правителството като цяло. Ти Сандра постоянно твърдеше, че тези две задачи трябва да бъдат разделени, понеже в противен случай щял да се появи пети клон на властта: «Клон, занимаващ се с интриги и подкопаване на останалите четири», както самата тя се изрази. Е, поне засега нещата вървяха както трябва.

В щабквартирата ни в Мени Хилс разговарях с Ти Сандра относно прекратяването дейността на нашето правителство и прехвърлянето на отговорностите му към новоизбрания кабинет. Надявах се да продължа да работя съвместно с Олимпийците, поне докато не бъде създадено работещо Бюро за научни изследвания. Споменах й нещо за подлагане на подобрение. Ти Сандра изрази искрен интерес в каква област на подобренията бих се навила да участвам (не че бях решила).

Президентът бавно се разхождаше пред монитора, който заемаше цяла една стена в президентския офис. Връзките с медиите бяха установени едва предния ден. Сега вече можехме да се свържем почти веднага с която част на Марс пожелаехме. Специално подбрани мислители претърсваха комуникациите на «ЛитВид» и постоянно оценяваха настроението на планетата. Надявахме се да можем да купим подобни (макар и не чак толкова добри) системи и на останалите планети на Тройката, включително и на Земята.

Разговорът ни постепенно се насочи към предстоящите избори.

— Не сме чак толкова зле, мен ако питаш — каза Ти Сандра. — Виждала ли си листите?

Много кандидати се бяха натиснали в тези избори, само че съдейки по хода на предизборните им кампании, никой засега не се радваше на чак толкова голяма популярност сред населението на Марс.

— Да, виждала съм ги — кимнах.

— Ако се кандидатираме, със сигурност ще спечелим — продължи тя с дълбока въздишка.

Напрегнах се вътрешно.

— Сериозно ли говориш?

Ти Сандра се засмя и ме прегърна.

— И какво друго да правим? Да покажем на уважаемото гражданство нашите заместници и да се оттеглим по живо, по здраво по фермите си, откъдето да съветваме младите и неопитни политици какво да правят?

— На мен лично това ми звучи доста добре.

Ти Сандра изхъмка неодобрително.

— Вече си маркирала своята територия. Иска ти се да държиш Чарлз Франклин под око.

Хвърлих й недоумяващ и шокиран поглед.

— Имам предвид, разбира се, да държиш под око работата му.

Рядко съм побеснявала толкова при думи, изречени от Президента, само че сега кръвта ми кипна.

— Това въобще не е майтап работа. Ако не е ръководена както трябва, това ще бъде най-голямата неприятност, с която някога ще ни се наложи да се сблъскаме.

— Знам — прекъсна ме Ти Сандра, вдигайки умиротворително ръце. — Потръпвам само при мисълта за това. Пък и не мога да се сетя за друг по-подходящ човек от теб, който да наглежда проекта. Но… Какво те кара да мислиш, че една сбирщина от напълно боси и тепърва прохождащи политици ще съумее да се справи със ситуацията?

— Е, ще им помагам, доколкото мога.

— Ами ако откажат помощта ти?

Тази възможност изобщо не ми беше хрумвала.

— Изборите до голяма степен са въпрос на късмет — продължи Ти Сандра. — Не сме доказали още, че знаем как да провеждаме избори на Марс. Най-деликатното време за това са преходните периоди, а в момента сме точно в такъв.

— Преходните периоди често се объркват още повече от лидери, които отказват да предадат властта — напомних й аз.

— И се съсипват от лидери, които не знаят как да управляват — допълни тя.

— Какво искаш от мен? Да се кандидатирам заедно с теб ли?

— Аз до голяма степен съм зависима от теб — каза тя. — Плюс това… Обещавам, че ще ти предоставя възможността да се справиш с евентуалните проблеми, възникнали при Олимпийците. Ще е жалко да вложим всички тези средства и просто да седим отстрани и да наблюдаваме как вървят нещата.

Обмислих думите й за момент. Не ме привличаше чак толкова възможността да бъда част от историята, тъй като винаги съществуваше и друга алтернатива — да въведа Марс в най-ужасяващия момент от неговата история. А и ако приемех предложението на Ти Сандра, щеше да се наложи да пожертвам допълнителна част от времето си с Иля; години от личния ми живот щяха да бъдат похабени нахалост. Само че Ти Сандра определено беше права. По-голямата част от кандидатиралите се не впечатляваха с нищо. Ние поне имахме някакъв опит.