Грег Беър - Преместването на Марс

Трябваше да отхвърля настрана личните си съображения. Но къде щях да бъда най-много полезна? Надявах се да имам възможността да предлагам експертна помощ и да се запазя от пагубното въздействие на изборните длъжности.

— Не изглеждаш особено ентусиазирана — подхвърли Ти Сандра.

— Направо ми е зле — признах си.

— Най-добрите лидери са тези, които най-малко се блазнят от идеята да управляват — заяви Ти Сандра.

— Не вярвам и на една дума от това — сопнах се аз.

— Но затова пък е добро като идея — отвърна спокойно тя. — С мен ли си или не?

Обмислих всичко мълчаливо. Ти Сандра стоеше спокойно и изчакваше най-накрая да взема решение. Висока и едра жена, чието присъствие изпълваше стаята и която обичах като родна майка.

След дълго мълчание най-накрая кимнах. Двете с Ти Сандра си стиснахме здраво ръцете.

Нямаше никакво съмнение — вече бях политик.

Най-доброто място за избор, покупка и инсталиране на «подобрения» бе несъмнено Шинктаун. Консултирах се с Чарлз какво би било най-подходящо за мен и какво ниво бе необходимо за моите цели.

— Нещо по-дребно от минимислител — отвърна без колебание той, — но и по-силно от безплатно предлаганите по «ЛитВид». Най-доброто в тази категория безспорно е разработеното от Маркус Прибилов, лицензирано от ОМ «Уа Минг». Струва двеста хиляди Т-долара, но мисля, че мога да ти уредя отстъпка.

Попитах го защо той никога не си бе инсталирал «подобрение».

— Не бих могъл да кажа, че не използвам подобни неща — отвърна Чарлз. — Само че «подобренията» не са чак толкова добри, когато става въпрос за творческа работа. Прекалено са фиксирани и прекалено праволинейни.

За изминалите шест години Шинктаун доста се бе променил. Атмосферата на евтини развлечения, витаещи във въздуха, както и ароматът на студентска храна преобладаваха; само че архитектурата все още комбинираше всичко възможно най-лошо. Новият му район обаче се бе разраснал и се бе превърнал в цял квартал, който лежеше на югозапад. Там понастоящем живееха студентите от факултета, предлагащ на младите марсианци нещо подобно на земното висше образование.

На Марс хората от доста време използваха «подобренията». Първи бяха повлекли крак икономистите, последвани от математиците, физиците и социолозите. Само че в последно време не бе необходимо човек да е представител на определена професия, за да дойде в Шинктаун. Приходите от продажби на «подобрения», благодарение на възпитаниците на МУС, през последните три години бяха скочили тройно.

Явно общественото настроение се променяше доста динамично. Марс все повече заприличваше на Земята; личното ми мнение бе, че след двайсетина години можеше и да ги настигнем.

Взех си малко отпуска и отпътувах за Шинктаун. Посетих офиса на Прибилов не без известно вълнение. Интериорът вътре бе в стил «Старозаселнически модерн», който представляваше чистотата на архитектурата по времето на първите заселници, когато всичко е било крайно оскъдно, но с частичка едва ли не ирония. Харесвах този стил, само че в момента той с нищо не допринесе да се поуспокоя поне малко.

Една секретарка (човешко същество, а не робот, възрастна и с майчински вид) набързо ме подложи на бегъл медицински преглед и провери статистическите ми данни. След това бях тържествено ескортирана до вътрешния кабинет на доктор Прибилов. След като влязох, той се изправи, ръкува се здраво с мен и седна направо на масата, като ми предложи един доста удобен стол, осветен от кръг светлина. Останалата част от малката стаичка (включително и самият Прибилов) бе потънала в полумрак.

Докторът изглеждаше като човек на моята възраст, със строги черти на лицето, високо чело и тъмна матова кожа.

Привлекателен по някакъв странен ученически начин. Беше облечен в обикновен строг костюм и ботуши. Доста подозрително бе отсъствието на джобен компютър; несъмнено имаше такъв, само че беше имплантиран някъде в тялото му.

— Интересен избор сте направили, госпожо вицепрезидент — започна Прибилов най-сетне. — Не са чак толкова много политиците, решили да се подложат на «подобрение». Преди, ако не ме лъже паметта, не се интересувахте чак толкова от тези въпроси… Прекалено нахално ли ще бъде, ако ви попитам защо сега изведнъж се заинтересувахте?

Усмихнах се учтиво и поклатих глава.

— Всъщност проблемът е от личен характер.

— Не винаги подлагането на «подобрение» от прост интерес е довело до нещо добро — поклати глава Прибилов. — По принцип интересът е хубаво нещо, но независимо от това се изисква значително количество мотивация, както и концентрация. Моделът, към който проявявате интерес… Никога не съм имплантирал подобен преди. Това е версия на «подобрение», използвано масово от земянчетата, но доста рядко срещано тук.