Грег Беър - Преместването на Марс

— И после?

— Откъсването на уникалния идентификатор можеше да превърне нашата псевдочастица във всякаква друга. Тя всъщност не съществува във формата, защото формата не я разпознава. Така че белезите, които ние определяме, се поемат от друга частица, единична и отдалечена… или от всички частици в добре подредена схема.

Започнах да схващам и казах:

— Мястото на откъсване или пространството с еднакви подобрения стават заместители за другите. Това, което правите с тях, оказва същото влияние и върху другите частици.

— Точно така — кимна Чарлз. — Разбираш, че не съществуват понятията пространство или време. Имаме само показатели, които си взаимодействат в една определена форма. — Той погледна през рамото ми към Кесейрес и Зенгер, които се виждаха като движещи се сенки зад прозрачната завеса. Чинджа и Леандър им помагаха. — Можем да влияем така на отдалечените частици, че те да го възприемат като сигнал.

— Колко бързо?

— Колко бързо пътува сигналът ли? Мигновено. Не забравяй, че разстояние не съществува.

— Не нарушавате ли някои важни физични закони?

— И още как — отговори Чарлз ентусиазирано. — Промяна на парадигмите. Не говоря необмислено. За нас причинна зависимост не съществува. Заместваме я с фин балансиращ закон. Това е обяснението.

Той сви устни, пое дълбоко въздух, сложи ръце на масата и леко започна да стърже по повърхността й с кокалчета.

— Цялото ли? — попитах, защото виждах, че премълчава нещо.

— Всичко, което има връзка с настоящето и което ти би искала да чуеш.

— Искаш да кажеш всичко, което бих могла да разбера. Само още един въпрос. Какво е откъсване на съдбата?

Чарлз сведе поглед.

— Чела си писмото от Станфорд.

— Да.

— Затова ли ми изпрати онова съобщение?

— Да.

— Това бяха просто разсъждения, които не почиваха на факти.

— И нищо повече?

Той поклати глава и смени темата.

— Как върви работата на съпруга ти?

— Много добре!

— Показваш странно влечение към учените, госпожице Мейджъмдар — измърмори Чарлз със загадъчна усмивка.

Леандър и Кесейрес прекрачиха през завесата преди да му отговоря. Седнаха и Кесейрес каза:

— Ние свършихме. Вътрешността на контейнера е неравна, сякаш е бил нагрят и надраскан. Убеден съм, че от взаимодействието с огледална материя се е отделила топлина. Доктор Зенгер също е убеден в това.

Зенгер излезе; напред и кимна:

— За момента поддържам това мнение.

— Можем да изпратим нашия доклад направо на президента или…

— Аз ще им го занеса — заявих.

— Обсъдили ли сте мерките за сигурност? — попита Леандър. Трябва да знаем с кого можем да разговаряме.

Все още работим върху детайлите.

Правителството си пада по детайлите подхвърли Чарлз.

На връщане в совалката наблюдавах Чарлз и Чинджа, техните пози, погледите, с които се гледаха и оглеждаха мен, Зенгер и Кесейрес. Докато прелитахме над Солис Дорса и се пазехме от периферията на обширна пясъчна буря, за миг потреперих от безпокойство.

Нещо много важно бе останало премълчано. Изпаднах в мрачно настроение. Колкото по-малко разбирах, толкова по-малко можех да преразкажа онова, което видях, и толкова по-уязвими щяхме да бъдем с Ти Сандра. А не можехме да си го позволим. Трябваше да разберем нещата в дълбочина и да очакваме възможно най-много.

Имаше само един начин да постигна това, но ми липсваха вродените способности на Чарлз. Не можех да следвам интуитивните му попадения. Трябваше да направя поне малка крачка напред, като заприличам на Ориана. Чарлз ми беше предложил. Това безспорно бе необходимо, но аз все още не можех да се съглася. Трябваше ми подобрение. Трябваше да постигна нивото на разбиране, ако не и гениалността на Чарлз, и то възможно най-бързо.

Междувременно социалната структура на Марс (това, къде живееха хората и с кого се съюзяваха) леко се промени. Най-големите катаклизми станаха сред официалните лица в новото правителство, които се разпръснаха из цялата планета като търсещи гнездото си птици. Е, гнездото бе открито, избрано без много-много церемонии от временно изпълняващия длъжността президент. Ти Сандра избра Скиапарели Бейсин между Арабия Тера и Тера Меридиани. Малката станция в Мени Хилс започна да се разпростира. Това щеше да бъде столицата на Марс.

Подобна грандиозна деноминация изискваше нещо повече от просто построяване на някой и друг тунел и издигане на нови куполи. Трябваше да станем свидетели на нов архитектурен Ренесанс, нещо, което да впечатли цялата система и да послужи като символ на новата Република. Всички фамилии в Републиката изявиха желание да помогнат кой с каквото може. Дори вече започваше да ни затруднява изборът между всички предложени средства, съвети и ентусиазъм.