Грег Беър - Преместването на Марс

— Възможно е. Но дори и да разучат материалите, няма да могат да разберат докъде сме стигнали след това. Ще бъдат подведени. Минахме по много задънени улици, Касея, а Земята все още върви по тях.

За известно време нямах какво да кажа. После гневът ми се успокои и потреперих.

— Не си ли уплашен, Чарлз?

Той ме гледаше и внимателно обмисляше отговора си.

— Не, ние сложихме нещата си в ред, Касея, или поне сме на път да го направим. Едно отговорно правителство…

— То е крехко, ново и тепърва прохожда. Дори не знаем дали временното правителство ще бъде плавно заместено от избрано от народа. Все още не сме пробвали, Чарлз.

— Е, аз имам вяра във вас.

— И в целия Марс ли?

Обвих ръце около тялото си, за да спра треперенето. Той се протегна да ме докосне, но аз го изгледах смразяващо и Чарлз дръпна ръката си.

— Чарлз, давате ни власт да унищожим враговете си, а ние дори не знаем, кои са те. Земята разполага с фини методи за убеждение, а вие ни предоставяте нещо като парен чук.

— Много повече от това — кротко възрази той. — Става дума за огромно количество енергия и контрол на ресурсите от разстояние. До голяма степен сме ограничени, но това не означава, че не можем да се отбраняваме почти срещу всичко.

— Със заплахи, предполагам. Можете да превърнете материята в антиматерия. Дистанционно. От много големи разстояния с точност до милиметър.

Чарлз кимна.

— Можем да изпепелим земните градове. Съживявате ужасите на двайсети век.

— Това е мелодраматично — каза той и направи гримаса.

— Мислиш ли, че Фрийчайлд Добъл нямаше да злоупотреби с тази сила?

— Зная, че вие ще я използвате разумно. Ако не беше така, нямаше да ви кажем.

Останах безмълвна. Размахах ръце и го посочих с пръст, като не знаех дали да се смея, или да крещя.

— Господи, Чарлз, радвам се, че съм оставила такова впечатление у теб. Аз може и да съм светица. Ами поколенията, които ще дойдат след мен?

— Много преди това всички вече ще знаят. Ще има баланс. Виж, Касея, тези неща нямат връзка.

— Не разбирам — промърморих.

— Нямат връзка, защото знанието го има и то не може да изчезне просто така — лицето му издаваше умора. — В този свят няма покой, нямат край новото и плашещото.

Прехапах си езика, за да не му кажа, че вече е късно за философстване.

— Аз от години мисля за това — продължи той, — какво ще стане, когато завършим теорията и намерим пътя към континуума на Бел и манипулирането на информацията. Всички се безпокояхме за това.

Леандър се върна и седна, без да ни погледне.

— Имаме ли вече споразумение? — попита той.

Засмях се тихо и поклатих глава.

— Само лоши видения — отговорих.

Чарлз извика:

— О, Господи! Мога да бъда затворен в орехова черупка и да си представям безкрайността, стига да нямам лоши видения.

— Често си мислим за този цитат — каза Леандър, докато се наместваше на седалката си. — Вселената е затворена в орехова черупка. На времето и пространството не се отдава значение, освен като вариации на показателите. Като знаем това, можем да бъдем господари на безкрайността.

— А лошите видения?

Леандър изведнъж стана сериозен, дори тъжен.

— Чарлз ме изтика напред, защото аз исках така и защото бюрократите ми обръщат повече внимание. Това не означава, че не мога да бъда прям. Аз също участвам в това, госпожице Мейджъмдар. Може да стоите на пиедестала си и да ни обвинявате в наивност и интелектуално високомерие, но не можете да ни кажете нищо, над което да не сме си блъскали главите хиляди пъти, когато сме оставали сами.

— Не си прави грешни изводи, Стивън — посъветва го Чарлз. — Касея не разсъждава толкова елементарно.

Леандър се успокои с видимо усилие, усмихна се широко и неискрено и кимна:

— Извинете. Понякога си мисля, че концентрирането върху лоши видения означава липса на въображение.

— Защо не дойде и президентът? — попита Чарлз. — Това може да се смята за безпрецедентно събитие.

— Имаме значителен проблем. Ако тя не го оправи, може да няма конституционно правителство, което да реши какво да прави с вашето откритие. Ти Сандра ми се доверява да й разкажа какво съм видяла.

— Страхува се, нали? — попита Чарлз.

Изсумтях.

— Видях го в очите й — продължи той. — Тя разсъждава само в човешки мащаби. Не се чувства добре след такова грандиозно откритие.

— Възможно е — съгласих се.

— А ти? Можеш ли да преодолееш страха си и да погледнеш с очите на дете?

— Не очаквай много толкова скоро, Чарлз.