Грег Беър - Преместването на Марс

— Акушерката на Нов Марс — каза ми тихо. — Това наистина ти подхожда. Не се гневи на себе си.

Гледах го как заспива и се питах кога ще имаме деца и дали това време въобще ще дойде.

Лесно беше да си представя до какво ще доведе тази могъща сила. Представях си неразумните лидери като Ахмед Краун Найджър и Фрийчайлд Добъл и си спомнях за единната Земя-насилница. Какво щяха да направят те, ако знаеха, че младият, наивен, опасен Марс притежава такава сила? Може би вече знаеха и крояха планове, а ние не можехме да направим нищо.

Олимпийците си построиха малка и отдалечена лаборатория в Мелас Дорса, като използваха собствени пари и земя, дадена им от ОМ «Клайн», На Мелас Дорса нямаше много кратери, имаше ниски дюни, а на юг местността граничеше с плитки каньони. Беше почти безводна местност, с много малко природни богатства. Дори и на Марс се смяташе за пустиня.

На демонстрацията отидох сама. Ти Сандра замина спешно за Елизиум, за да получи подкрепата за новото правителство на няколко непокорни делегати и един районен губернатор, без почти никакви умения и разум. Тя се доверяваше на моята преценка, но аз усещах, че също така е ужасена от това, което могат да ни покажат, и от значимостта на неочаквания и нежелан подарък. Не бях по-смела от нея, но вероятно нямах толкова богато въображение.

Летях със совалка от МУС, заедно с Чарлз и Леандър. Върху совалката бяха поставени правителствените символи — флага и надписа ФРМ 1, което показваше, че в нея има VIP пътници. В лабораторията в Мелас Дорса щяхме да се срещнем с двама изтъкнати учени, които пристигаха от «Ямагучи» и «Ерзул».

Чарлз ме предупреди, че няма да има много удобства, защото през Мелас Дорса не преминаваха влакове, а най-близката станция беше на четиристотин километра от лабораторията. Погледнах го с възмущение и казах:

— Луксът никога не е значел нещо за мен, а още повече сега.

Леандър усети напрежението между нас и внимателно започна да разглежда пейзажа на няколкостотин метра отдолу. Летяхме над нисък хребет и после се издигнахме, за да избегнем облак дифузен прах. Чарлз премигна изненадан от тона ми и взе компютъра си.

— Имаме още много работа.

— Прегледах докладите ви — казах. — Повечето неща там нищо не ми говорят.

Чарлз кимна, сви устни и повдигна вежди.

— Основните неща обаче не са сложни. Можеш ли да приемеш някои неща на доверие?

— Ще се наложи, нали?

— Да.

— Тогава предполагам, че мога.

— Ти си ядосана.

— Не специално на теб.

Леандър се развърза и стана.

— Ще отида отпред, за да виждам по-добре — каза той.

Не му обърнахме внимание. Леандър сви рамене и седна там, където не можеше да чува разговора ни.

— Нямах предвид това. Ядосана си, защото трябва да поемеш голяма отговорност.

— Да.

— Иска ми се това да не се беше случвало.

— Ти искаше да промениш вселената, Чарлз.

— Исках да я разбера. Добре де, исках да я променя, но не и да стоварвам отговорността върху теб.

— Благодаря ти все пак.

Чарлз се сви, наранен и раздразнен. Компютърът лежеше в скута му.

— Нека си говорим честно, Касея.

— Знаеш ли — започнах аз, като съвсем не си мислех това, което казвах, — че точно вие провалихте първата ни мисия на Земята? Вие, Олимпийците. Направихте всички толкова нервни, върху нас беше упражнен огромен натиск, а ние дори и не подозирахме за вашите планове.

— Планове ли? — усмихна се той. — Тях и ние не ги знаехме. Очевидно на Земята са разбирали по-добре от нас докъде ще стигнем.

— Може би. Мислиш ли, че можехте да направите това във вакуум?

Чарлз поклати глава.

— Вакуум ли?

— Морален вакуум, Чарлз.

— О, Касея, никак не е честно — лицето му беше почервеняло.

— Остави честността. Знаеш ли какво ще ни причини това?

— Какво бих могъл да направя? Да се откажа от знанието? Касея, старая се да бъда възможно най-прям и честен. Цялата ни група има високи принципи.

— И затова работехте за «Кайлетет».

— Те не са, не бяха злодеите. Веднага щом Ахмед Краун Найджър застана начело, се приготвихме да прекратим работа. А «Кайлетет» ни помагаше заради връзките си със Земята. Краун Найджър не се интересуваше толкова от това, което ще му предложим, колкото да изпълни желанията на шефовете от Земята.

— Оттеглили сте се, когато са спрели да ви финансират.

— Дори и преди това не сме им казвали нищо.

— Сигурен ли си, че не държат някъде заключени резултатите? — усмихнах се аз. — Дори и преди времето на Краун Найджър?