Грег Беър - Преместването на Марс

— Тяхната папка с книжа — поясни Леандър.

— Рейтинг за важността — предложи Ройс, но шегата беше неуместна.

— Много добре — усмихна се Ти Сандра, — но защо не ми изпратите доклад с резултатите?

— Това е просто основата — отговори Леандър сериозно. — Част от тази теория се приема от висшата физика.

— Някои кръгове я отхвърлят — допълни Чарлз и потри ръце.

— Идиоти — обади се Ройс и със съжаление поклати глава.

— Но ние сме единствените, които са променяли информацията на частиците чрез достъп до континуума на Бел — заяви Чарлз. — Можем да ги превръщаме в античастици.

— Само ако запазваме заряда — добави Ройс.

— Точно така. Можем да превръщаме материята в антиматерия или огледална материя.

Той ни остави да осмислим казаното. Ти Сандра все още се колебаеше и критично ги изгледа.

— Това ще бъде ли енергиен източник? — попита тя.

— Става дума за огромно количество енергия — обясни Леандър. — Все още не сме построили достатъчно голям реактор, но теоретично няма ограниченията количеството освободена енергия.

— А можете ли да превръщате оловото в злато? — попита Уинкълман.

— Не можем да създаваме маса — отговори Чарлз. — Все още.

Ти Сандра изглеждаше искрено удивена.

— Все още? — повтори тя. — А в близко бъдеще?

— Не знам — отговори Чарлз. — Мисля, че не е невъзможно, но не всички са на това мнение.

Ройс и Куанг вдигнаха глави.

— Аз съм склонен да повярвам, че може — каза Леандър.

— Важно е, че сме в състояние да правим превръщането от разстояние — продължи Чарлз. — Можем да набележим район и да превърнем цялата материя в огледална материя от разстояние до девет или десет милиарда километра. Всъщност навсякъде в Слънчевата система.

Групата замълча. Олимпийците ни гледаха неспокойно като деца, направили пакост. Не свалях поглед от Чарлз, обзета от ужас и страхопочитание.

— Земята знае ли, че сте направили такова откритие, такъв пробив? — попитах.

Олимпийците поклатиха глави.

— Може и да подозират — призна Чарлз, — но ние го пазехме в тайна. Само ние деветимата и Айра знаем докъде сме стигнали. А тези последните най-важни открития са отпреди шест месеца.

— А «Кайлетет»?

— Те повярваха, че след като сме ги напуснали, сме направили незначителен пробив в комуникациите. Нищо повече.

— Колко незначителен? — настоявах аз.

— Казахме им, че можем да излъчваме паралелен сигнал, т. е. да изчистваме разпространената информация.

— А можете ли? — попитах.

— Разбира се.

Чарлз ме караше да се чувствам неудобно, защото настойчиво ме гледаше с любопитен, но непроницаем поглед.

— Ние всъщност можем много повече от това. Можем мигновено да предаваме сигнали в цялата Слънчева система.

— Опитвали ли сте? — поинтересувах се аз.

— Не. Само на Марс. Трябват ни две съоръжения. Такива няма нито на Земята, нито някъде другаде в Слънчевата система.

— Какво очаквате от нас? — включи се Ти Сандра.

Леандър и Чарлз започнаха да говорят в един глас, но Чарлз му отстъпи правото. Ясно беше, че ръководител на групата е Чарлз, но той бе избрал Леандър да ги представя, защото имаше по-достолепен вид.

— Госпожо президент, вие сте начело на първото ефективно правителство в марсианската история. От години се тревожим, че плодовете на нашата работа ще бъдат обрани от нездрава политическа сила и ще бъдат използвани за други цели или в полза на Земята, а не на Марс. След няколко години, а може и по-рано, земните учени ще знаят това, което знаем ние, и ще стане опасно.

— Опасно е дори, че ние го знаем — отбелязах аз. — Ако Земята научи за тази сила…

— Съгласен съм — кимна Чарлз. — Но ние не можем да оставим така нещата.

Ти Сандра разтри масивните си рамене.

— Нашето правителство е временно. Ще ръководим само няколко месеца.

— Ние преценихме, че повече не можем да чакаме — каза Леандър.

Чарлз наклони глава на една страна и отново се взря в мен.

— Извинете ни, че не ви дадохме време да се подготвите. Касея, не знам как да ти обясня колко важно е това. Аз не съм егоист и ти го знаеш.

— О! — възкликна младият Ройс с усмивка, но Леандър сложи ръка на рамото му, за да го накара да замълчи.

— Когато беше на Земята, ме попита нещо, на което не можех да отговоря. Извини ме за това. Сега сигурно разбираш защо.

— «Кайлетет» не може да ви подкрепи и вие се обръщате към нас — заключих аз. В думите имаше повече обвинение, отколкото исках да вложа. — Защото искате пари.