Грег Беър - Преместването на Марс

Уинкълман ни представи. Чарлз се усмихна, докато се ръкувахме и промърмори:

— Познаваме се.

— Това ли са прочутите Олимпийци? — попита Ти Сандра.

— В Тарсис има още четирима. Пък и ние вече не сме толкова известни — каза Чарлз. — Никога не съм харесвал това име. Повече подхожда на отдел за връзки с обществеността, отколкото…

— Засекретен проект — довърши Чинджа Парк Амой.

Тя беше дребна мургава жена с големи очи. Чудех се дали е любовница на Чарлз и къде е съпругата му.

Адвокатите донесоха столове от лабораторията и ние седнахме около масата. Само Чарлз остана прав, а Уинкълман с удоволствие му отстъпи правото да ни обясни и седна в полумрака далеч от масата.

Компютрите ни съдържаха кратка информация за всеки от тях и докато я преглеждахме, се опитвах да запомня важните подробности. Бяха математици и теоретични физици, специалисти по континуума на Бел и дескрипторната теория. Най-главен беше Стивън Леандър — мъж с посребрена коса и приятни маниери. Чинджа Парк Амой беше емигрирала на Марс от Пояса. Като всички свои сънародници имаше дълги ръце и крака и елегантен торс. Тамара Куанг беше най-млада, с големи черни очи и няколко външни подобрения, обвили врата и предната част на ръцете й като древни украшения. Неемия Ройс от ОМ «Щайнберг-Лешке» беше висок, с воднисти очи и хубава кестенява коса, покрита с копринен воал.

Погледнах към масата. В единия край имаше няколко правоъгълни черни кутии, високи от двайсет сантиметра до един метър. В другия край имаше лъскава бяла кутия, свързана с другите с дебел оптичен кабел. Бялата кутия явно беше мислител, но на него нямаше нито знаци за произход, нито за принадлежност.

Леандър даде знак на Куанг и Ройс да ни донесат столове. Седнахме и Ти Сандра се облегна назад с дълбока въздишка.

— Мисля, че това няма да ми хареса — заяви тя.

— Напротив — възрази Леандър, който седеше на ръба на масата, — ще имате възможност да видите може би най-странното нещо в цялата история на Марс.

Ти Сандра поклати глава.

— Звучи ми опасно — каза колебливо тя. — Такива възможности са на една крачка от катастрофата. — После прехапа устни. — Ако не се лъжа, това ще е нещо повече от разговор.

Леандър кимна и се обърна към мен.

— Чарлз казва, че може би госпожица Мейджъмдар има представа какво сме открили.

— Не напълно — отвърнах. — Откъсване, предполагам.

Чарлз се усмихваше и не отделяше поглед от мен. За тези години бе постигнал нещо, което никога не съм смятала, че може да постигне — не просто достойнство, не просто самоувереност, а непреодолимо обаяние.

— Веднъж Чарлз каза… — започнах и спрях, защото усетих как лицето ми почервенява.

Леандър погледна Чарлз.

— Веднъж казах на вицепрезидента, че се надявам да разчупя съществуващите теории и да открия тайната на вселената.

— Не си бил далеч от истината — засмя се Леандър. — Теориите са подложени на съмнение. След нанотехнологиите няма друго по-революционно откритие, а ако ги сравним, това е по-значимо. Чарлз е нашия основен теоретик и явно има дарба да обяснява просто. Искаш ли да информираш ръководителите на нашата нова република какво сме направили?

С нетипично за нея намръщено лице Ти Сандра демонстративно обърна едрата си фигура към Чарлз.

— Открихме как да влизаме в континуума на Бел, как да изменяме същността на енергията и материята и заедно с това разработихме и теория за тях. Знаем как да проникнем в дескрипторното ядро на частиците и да го променяме.

— Дескрипторното ядро? — попита Ти Сандра.

— Всяка частица съществува в информационна форма. Тя носи описание на всички свои приложими характеристики. Всъщност пълното описание е самата частица. Тя предава информация за себе си на другите частици чрез фотоните например, или чрез континуума на Бел. Този континуум е един вид събирателна система, която балансира някои качества на вселената.

— За каква форма споменахте? — попита Ти Сандра.

— За информационна — отвърна Чарлз. — Не може да се даде точно определение!

— Като компютърната памет ли?

— Това в случая е добра метафора — кимна Леандър.

— Не даваме дефиниция на формата — настояваше Чарлз.

— Като компютъра на Господ ли? — попита още по-намръщено Ти Сандра.

Чарлз извинително се усмихваше.

— Тук няма нужда от Господ.

— Жалко — каза Ти Сандра. — Моля, продължете.

— Повечето материални частици съдържат в себе си 231 бита информация, включително маса, заряд, въртене, квантов статус, частици с кинетична и потенциална енергия, и положение във времето и пространството спрямо другите частици.