Грег Беър - Преместването на Марс

Федералното правителство и районните губернатори получаваха право да налагат данъци на граждани и корпоративни общности. Губернаторите отговаряха за изграждането, подобряването и поддържането на градовете, но от федералното правителство можеха да получат само заеми.

Всички икономически сделки с Тройката преминаваха през централизирана планетарна банка, която се контролираше от Конгреса и имаше пълномощия да регулира паричния поток на Марс. Въвеждаше се единен марсиански паричен знак и всички ОМ се лишаваха от собствените си кредитни системи. Финансовите ОМ можеха да кандидатстват и да станат клонове на Федералната планетарна банка, но по реда, определен от Конгреса.

Никой район нямаше право да издава закони, които противоречаха на федералните. Тези, които подпишеха Конституцията, нямаха право след това да напускат федерацията. (Спомням си Ричмънд и статуите на мъртвите Генерали, които бяха навсякъде.) За тези райони и ОМ, които не подпишеха конституцията, важаха старите закони и норми.

Закон за правата гарантираше, че свободата на словото на човешките същества и мислителите не може да бъде ограничавана или отнемана от никое правителствено тяло. Тук имаше разгорещени спорове, но Ти Сандра ръководеше с твърда ръка събранието.

Всички закони, заедно с Конституцията, щяха да бъдат записани на езика Законова логика, който щеше да бъде преведен от специални граждански мислители. Всеки клон щеше да има свои мислители — един за изпълнителния, два за законодателния, един за външнопланетарния и три за съдебния. Клоновете трябваше да взимат под внимание мнението на мислителя и да го оповестяват публично.

В този период на Марс не се правеха мислители от първи клас, въпреки че не малко ОМ бързаха да променят това. Докато не станеше възможно да се създават и инсталират мощни и изчистени мислители на Марс, не можехме да им се доверяваме без подходящ надзор при вземането на важни решения. Все още съществуваха подозрения, че мислителите бяха заразени от Земята.

Докато делегатите и народът на Марс подпишеха Конституцията, управляваше временно правителство от президент и вицепрезидент, избрани от делегатите. Районните губернатори и представителите на ОМ щяха да бъдат законодатели, а съдебната система оставаше същата. Това правителство не можеше да остане на власт повече от двайсет и три месеца.

Ако дотогава не се подпишеше Конституция на мнозинството, щеше да се свика ново събрание и всичко да започне отначало.

През последната седмица бяха номинирани кандидати за временното правителство. Ти Сандра Ерзул получи най-силна подкрепа за президент. За вицепрезидент тя избра мен.

Едно от последните неща, които решихме, беше името на новия планетарен съюз. Имаше предложения за Обединен Марс, но на него се противопоставиха противниците на централистите. Никоя фраза, съдържаща «обединение» или «обединен» не беше приемлива за мнозинството. Накрая събранието се съгласи името да бъде Федерална република Марс.

Бяха отхвърлени три предложения за знаме, за четвъртото бе постигнато съгласие и след като беше ушито на ръка, ни го предоставиха за последно одобрение. Знамето представляваше червен Марс и две луни на син фон, който разделяше знамето по диагонал. Бялото поле под него символизираше растежа, който ни предстоеше.

Един по един делегатите — синдици, адвокати и губернатори, асистенти и съветници, частни лица — се събираха в заседателната зала, за да сложат подписите си под федерацията и да премахнат Съвета на ОМ, с което се отказваха от стогодишната си независимост. Ти Сандра стоеше до мен, сложила ръка на рамото ми и широко се усмихваше.

Докато всички подписваха документите, започнах да вярвам. Първата съдбоносна крачка беше направена, повечето ОМ ни подкрепиха и нямаше драстична намеса в работата ни.

Чухме, че «Кайлетет» се опитва да свика алтернативно събрание, но без резултат. В часовете преди подписването плъзна слух, че Ахмед Краун Найджър ще изпрати адвокат за преговори с временното правителство, но не го направи.

Когато церемонията приключи, съпругът на Ти Сандра Пол придружи Иля в залата и ние се ръкувахме, след което се прегърнахме. Репортерите на «ЛитВид» от Тройката записаха подписването и нашата прегръдка.

— Вкаменелия Марс се пробужда за живот — прошепна ми Иля.

Последвахме множеството за вечерята, която щеше да бъде в същото помещение, където някога бях затворена от охраната на централистите.