Грег Беър - Преместването на Марс

Религиите започнаха да излизат на преден план, защото християнските, мюсюлманските и хиндуистките фракции, които от дълго време бяха на заден план в живота на Марс, та дори и в Мейджъмдар, видяха историческата възможност и се устремиха към политическите висини.

Ние, разбира се, работехме за премахването на бизнес фамилиите като земевладелци и експлоататори на естествените богатства чрез правото на заселничеството. Началото на този процес беше поставено с данъците на районните губернатори и слабия Съвет, но завършването му бе много трудно. Всяка институция като един жив организъм не иска да загине.

Шест дълги и напрегнати седмици Ти Сандра, аз и още шестима колеги-съмишленици от свободния съюз между Ерзул, Мейджъмдар и Ямагучи обикаляхме Марс, присъствахме на срещи със синдици, убеждавахме всички да се откажат от прекалени изисквания, някои — да забравят наранената политическа и фамилна гордост, а други уверявахме, че всички ще понесат еднакви загуби и ще имат огромни печалби.

Някои ОМ — и най-вече «Кайлетет» — направиха много повече от това да не се съгласят с нас.

«Кайлетет» от години беше измамникът сред марсианските ОМ. Първоначално бил създаден на Луната, но в началото на двайсет и втори век открил клон на Марс, който започнал да поддържа тесни връзки със Земята и Луната. «Кайлетет» се развивал много по-бързо от останалите заради външната финансова подкрепа. Земята погълнала Луната и «Кайлетет» започнал да защитава земните интереси. В определен период от време значителна сума пари, която имала подозрителен земен мирис, преминали от Тройката към «Кайлетет». След като се обявил за изследователска корпорация, той започнал да поддържа Олимпийците и им предложил най-доброто оборудване на Марс. Но всичко това изведнъж престанало.

Явно сега Земята искаше да приключи сътрудничеството си с «Кайлетет Марс». Парите, които пристигаха оттам или от Луната, бяха нищожни, а инвестиционните планове и плановете за развитие — отложени. «Кайлетет» беше изпълнил задачата си и бе отхвърлен. Съвсем разбираемо неговите синдици и адвокати бяха зле настроени. Те трябваше да изграждат наново своето благосъстояние, а Марс беше единствената икономическа и политическа територия, която можеха да превземат.

Синдикът на «Кайлетет Марс» почина през 2180 г., точно когато започна мисията ни с Ти Сандра, и на негово място дойде мъж, когото почти не познавах, но мразех. Беше се върнал от заточение на Земята и бързо бе установил контакти с адвокатите на «Кайлетет», които защитаваха земните интереси. Месец след смъртта на предшественика му, те го издигнаха на поста синдик. Гласуването било тайно, но всички членове на «Кайлетет» реагирали положително на първоначалните постъпки за възвръщане на властта и влиянието.

Казваше се Ахмед Краун Найджър. Последно го бях срещала преди години в университета «Синай», когато се влачеше по петите на губернатор Фрийчайлд Добъл. Добъл го беше назначила да отговаря за университета по време на бунтовете и на практика му бе дала повече власт от тази на ректора Конър. След провала на движението на централистите, той последва Конър и Добъл на Земята, възвърна доверието в себе си чрез служба на ВИЗА и ВАЮП и се върна на Марс, женен за лунна дъщеря на «Кайлетет». Най-сетне за кратко време Краун Найджър достигна върха в кариерата си.

Беше много по-умен от всички централисти и за разлика от тях в него нямаше и помен от идеализъм, нямаше дори и зрънце емоция. Дни преди срещата изпитвах опасения, но не можех да я избегна. «Кайлетет» можеше да бъде от голяма полза за провеждането на конституционно събрание.

Когато го посетих в офиса му на станцията Кипини в безлюдните земи на южна Асидалия Планития, той не ме позна, което беше обяснимо. Бях една от многото студенти, арестувани и затворени в МУС.

Краун Найджър ме посрещна на вратата, стиснахме си ръцете и той се усмихна разбиращо. Лицето му беше бледо, а черната коса — късо подстригана над високото чело. За момент си помислих, че ме позна, но докато ми предлагаше стол и чаша чай разбрах, че не е така.

— «Ерзул» става център на събитията, нали? «Кайлетет» се интересува от вашите постижения. Разкажете ми повече.

Той говореше гладко и малко носово, и имаше по-силен земен акцент, отколкото при последната ни среща. Беше уравновесен, държанието му показваше хладна изтънченост и спокойна увереност. Нищо не можеше да го изненада или разтревожи, защото бе виждал много неща.