Грег Беър - Преместването на Марс

— Радвам се на отсъствията ти. Срещите ни след това са толкова бурни — добави, след като аз направих мелодраматична сцена.

Наистина бяха такива.

Сега за много от тези хора се носят легенди, но те най-много подхождаха на Ти Сандра, дори и в онези дни.

Виждах я често на срещите, на които се вземаха решения за фамилния бизнес. Двете работехме добре, а със съпруга й Пол и с Иля често вечеряхме заедно. Пол и Иля можеха с часове да разговарят за древния Марс. Пол правеше невероятни, с нищо необосновани твърдения — за разумен живот, погребани пирамиди и подземни градове, а Иля се смееше и поддържаше по-умерена линия.

С Ти Сандра разговаряхме за бъдещето на Марс.

Ти Сандра ме предложи за свой асистент, нещо, което много ме притесни, а после — и за посланик на «Ерзул» към петте най-големи ОМ.

— Ти си известна — каза ми тя на чаша силен жасминов чай в офиса си на станция Олимп. — И олицетворяваш нещо специално за нас, нещо, което е общо за всички. Имаш добри връзки, защото си от Мейджъмдар, а имаш и роднини, прехвърлени на «Кайлетет». Имаш умения в мениджмънта и политиката. Била си на Земята, а аз — не.

— Това пътуване беше пълен провал — припомних й аз.

— То е било първата стъпка от един дълъг процес — поправи ме тя.

Говореше кратко и ясно, внимателно подбираше думите си и не сваляше поглед от мен. Никога не е била толкова сериозна.

— Явно си щастливо омъжена.

— Да — отговорих.

— И имаш възможност да прекарваш известно време далеч от Иля и да работиш самостоятелно.

— Той ми липсва.

— Ще говоря направо — заяви Ти Сандра. — Заради славата си можеш да помогнеш на мен и на… «Ерзул». Сигурно си забелязала, че съм амбициозна жена.

— Сигурно си забелязала, че аз не съм — пошегувах се в отговор.

— Ти си способна, но не познаваш добре себе си. В теб живее някой, който иска да излезе и да върши важни неща. Но не си попадала в подходяща ситуация и на подходящи колеги, нали?

Извърнах глава, защото се притесних от този анализ.

— Четох докладите на Мейджъмдар за пътуването до Земята. Добре си се справила. Битрас също до известна степен, но неговите слабости са го препънали и така е завършило всичко. Ако Земята е искала да сключи споразумението с него, не биха се съобразявали с нищо. Така че не се обвинявай за това, което се е случило.

Ти Сандра кимна замислено и продължи:

— «Ерзул» е готов да свърши своята работа, защото обстоятелствата изглеждат благоприятни, а времето не чака страхливците. Ние сме консервативни и уважавани от всички марсианци. Районните губернатори са се съгласили на компромиси с различните ОМ и сега всички се тревожат от първите послания на Земята към «Кайлетет» и другите ОМ.

— Искаш да ускориш обединението?

— Точно сега можем да го направим — усмихна се широко тя. — Няма да има задкулисни сделки, а само адвокати, които ще спорят един с друг. Трябва да има конституционно събрание и всички жители да участват… чрез делегатите си.

— Звучи много земно. В ОМ не са свикнали на публични диспути.

— Тогава ще трябва да свикнем.

Запозна ме с новите ми задължения. Най-важното беше да направя неофициални посещения на всички синдици, да изслушам тяхната позиция и да формулирам основите на по-добра и широкопопулярна конституция.

«Ерзул» нямаше да загуби нищо от организирането на конституционно събрание, като покани всички ОМ, дори и онези, здраво свързани със Земята. Тя беше сигурна, че Земята ще изчаква, докато ние работим и ще оказва натиск, когато е необходимо, за да може конституцията да е приемлива за нея.

— Но ние ще се справим с тях — увери ме тя, широко усмихната. — Две силни жени, една упорита и своенравна планета и много непосилна работа. С мен ли си?

Как можех да откажа!?

— Ние сигурно сме полудели — казах.

— Най-лудите от всички — отговори Ти Сандра.

Засмяхме се и си стиснахме ръцете.

Не можехме да бъдем толкова глупави и да вярваме, че само «Ерзул» е в играта по организирането на конституционно събрание. И други работеха за това от известно време. И както винаги в политиката между човешки същества, някои попаднаха в капана на старите идеи, теории и закостенели доктрини. Политическите одежди, които Земята беше създала, се пренасяха и пробваха на Марс.

Годината, когато работехме за конституционното събрание, беше опасно време. Някои от елитаристите възраждаха политическата линия на централистите, а други се ограждаха дори и с по-сложни теории и искрено вярваха, че привилегиите на различните фракции, получени без предварителен план по исторически или органически път, трябва да бъдат написани на плочи, а плочите смъкнати от планината и показани на всички. Популистите вярваха, че хората трябва да диктуват нуждите си на всеки, който се е издигнал над тяхното ниво и който отново трябва да се върне при тях, с изключение, разбира се, на лидерите на което и да е популистко правителство на власт, които като политически месии щяха сами да извоюват специални привилегии.