Грег Беър - Преместването на Марс

Преглътнах, усмихнах се изкуствено и седнах. Гледах го в очите само толкова, колкото беше необходимо, а през останалото време, докато говорех, разглеждах офиса. Помещението беше спретнато подредено, без излишни мебели. Имаше едно голо стоманено бюро, сив метаболичен килим и нашарени с геометрични фигури стени. Обстановката говореше единствено, че луксът и украшенията бяха без значение за Ахмед Краун Найджър. Накрая казах:

— Имаме съгласието на четири от петте големи ОМ и на дванайсет от по-малките, и бихме искали да определим датата. Само «Кайлетет» отхвърля предложението.

— «Кайлетет» не иска да се обвързва — ми отговори той, докато почукваше с показалец по бюрото. Предложи ми още чай и аз приех. — За нас е по-приемлив плана на ОМ «Персоф» за участие на по-малък брой ОМ, което ще ни предпази от разбъркване в организацията. Също така ще има и централизирана финансова власт, която ще разпределя ресурсите и ще поддържа пряк контакт със Земята и Тройката. Това е много по-приемливо. И не е кой знае колко по-различно от позицията на «Мейджъмдар» преди посещението ви на Земята.

Той искаше да види каква ще е моята реакция. Усмихнах се криво и отговорих:

— Този подход няма да гарантира индивидуалните права, след като изчезнат Обединените множества. Някои райони ще останат почти без право на глас.

— Бихме могли да направим известни отстъпки, но ще очакваме такива и от вас.

— Ние създаваме нов процес, а не правим конкретни предложения.

Краун Найджър почти със съжаление поклати глава.

— Това са преходни неща, госпожице Мейджъмдар. Стремежът за създаване на конституция по модела на старите земни демокрации вече е конкретно предложение.

— Надяваме се да не допуснем злоупотреба с властта на правителство, на което не се държи сметка.

— Идея на федералист. Аз лично се доверявам на по-могъщите институции на Марс. Те нямат нужда да тракат с подковани обуща и да избиват хора.

— Ние предпочитаме пряката отговорност.

— Вие сте за радикални промени. Чудя се защо толкова много ОМ са съгласни със собственото си обезглавяване.

Неговото грубо държание ме подразни.

— Защото им е писнало от нашата нерешителност и слабост — отговорих.

— Съгласен съм. Марс се нуждае от централизирана власт и стратегия и ние предлагаме точно това.

— Не се и съмнявам, но…

— Така можем да си говорим с часове, госпожице Мейджъмдар. Но аз не мога да вземам решения без моите адвокати. Мога да ви уговоря срещи с всеки един от тях.

— С удоволствие ще се възползвам — отговорих.

— Нашият мислител ще уреди подробностите.

— Добре. А сега бих искала да говорим неофициално.

— В моя офис не провеждам неофициални разговори — заяви невъзмутимо Краун Найджър. — Дължа това на фамилия «Кайлетет».

— В някои случаи може би не бихте искали те да знаят всичко.

— Те знаят всичко, което знам аз — постави ме той на мястото ми.

— Някои от по-малките ОМ говорят, че «Кайлетет» е анулирал договорите си с тях, веднага след като са се съгласили да пратят адвокати на нашето събрание.

— Възможно е. Ние сме сключили много договори.

— Интересна е цифрата — продължих. — Сто процента.

— Скъсване на отношенията след споразумението? — попита Найджър заинтригувано и учудено поклати глава.

— Можете ли да обясните тази цифра?

— Не веднага — каза той, сякаш не го интересуваше.

Излязох от офиса с празна глава и изстинали ръце.

До края на зимата на 57-а марсианска година седемдесет и девет от общо деветдесет ОМ се съгласиха да изпратят представители на конституционното събрание. Дванайсет от общо четиринайсет районни губернатори щяха да участват лично, а останалите двама — да изпратят съветници. Времето работеше за нас. Убеждението на населението се разрастваше като огромна амеба. Със или без «Кайлетет» Марс беше готов.

Аз бях в центъра на бурните събития.

Конституционното събрание беше свикано в университета на Марс «Синай» на двайсет и третия ден от Овен, тринайсетия месец от марсианската година. Щяхме да използваме марсианския календар, като с това официално въвеждахме единайсет допълнителни месеца, носещи имена на съзвездия.

Заседателната зала беше като огромен амфитеатър и събираше хиляда човека. Кръглата сгъваема маса на подиума побираше почти стотина души.

Навсякъде се публикуваха подробни материали за събранието. Клетвата не ми позволява да кажа повече подробности, но мога само да призная, че беше трудно. Въпреки че съзнаваха необходимостта, ОМ не искаха да се откажат от властта си. Напредвахме с мъка, като ту запазвахме нечии привилегии, ту отнемахме други, търпеливо изслушвахме разгневени апели, правехме компромис след компромис, но никога не се съгласявахме да променим същността на демократичната конституция.