Грег Беър - Преместването на Марс

— Всъщност ние сме в подготвителната фаза за приложение — обясни Леандър. — Със стипендията от Тарсис разработваме двигатели за кораби за дълги космически преходи, за стандартни совалки или за преоборудване на лайнери. На теория с няколко тона ракетно гориво можем удобно за няколко седмици да пропътуваме през цялата Слънчева система.

Чарлз умолително вдигна ръка.

— Това е само началото. Приложенията на нещата, които знаем, са безкрайни — каза той, като продължаваше да гледа само мен. — Може би не знаем всичко…

— Сигурно е, че не знаем всичко — прекъсна го Леандър.

— Но сме направили първата крачка. Не ви казвам това, за да ни осигурите финансиране. Мой дълг като марсианец е да информирам лидерите на първото ни истинско правителство. Оттук нататък вие решавате в каква насока да продължим.

— Добре, млади човече — втренчи се в него Ти Сандра. Тя не беше много по-възрастна от Чарлз или мен, но обръщението й не звучеше странно. — Вие ни поднасяте вселената на тепсия. Правилно ли се изразявам?

Леандър започна да говори, но Чарлз отново го прекъсна и остави сивокосия учен да се усмихва накриво и да размахва ръце от вълнение.

— Можем да направим демонстрация. Нещо малко, но убедително. Можем да направим така, че изпаренията в орбита да избухнат като големи фойерверки. Няма да има щети или отделяне на много радиация, но…

— Земята може да помисли, че става нещо необичайно — предпазливо добави Леандър.

Ти Сандра отпусна ръце в скута си.

— Не ни е необходима голяма и биеща на очи демонстрация — заяви тя. — Искам само някои учени да прегледат работата ви. Ние ще ги изберем и после ще решим какво да правим.

— Смятам, че сигурността стои на първо място — възрази Чарлз и колегите му кимнаха в знак на съгласие.

— О, да! — възкликна Чинджа Парк Амой.

— Част от нашите открития са твърде неочаквани и ние просто имахме късмет — продължи Чарлз. — Но останалата част се знае от земните учени. Ако имат някакъв ключ, няма да им отнеме много време.

— Няма ли да бъде по-добре, ако всички знаят? — попита Ти Сандра.

— Не смятам така — заговори Уинкълман и излезе напред. — Земята ще го използва, за да подчини останалите от Тройката.

— Няма ли да можем да се защитаваме?

— Все още не сме разработили защита — поклати глава Чарлз. — Ще трябва да се запознаете с подробностите, за да разберете защо. Превръщането на материята в огледална материя от разстояние… За това няма защита.

— Откъде се получава тази енергия? — попита Ти Сандра внезапно, сякаш това ново съмнение й даваше надежда, че всичко беше измислица. — Казвате, че можете да нарушите основни физични закони, така ли?

— Не — отговори Леандър, — просто променяме учебниците. Прибавяме по нещо оттук, изваждаме по нещо оттам. Всичко си е на мястото.

— Господин Леандър, какви са вашите контакти? — поинтересува се Ти Сандра.

— Аз също работех за «Кайлетет».

— Всички вие ли сте прекъснали всякакви връзки с «Кайлетет»?

Те кимнаха.

— Никой от нас не се доверява на Ахмед Краун Найджър — отговори Уинкълман.

— Трябват ли ви още пари? — попитах аз.

— Това зависи от правителството — отговори Чарлз. — От вас.

— Не е така. Нямаме понятие от какво имате нужда или какво…

Гласът ми започна да ме издава. Ти Сандра хвана ръката ми и я стисна.

— Трябва ни време, за да помислим и документи, които да разучим. Смятам, че се налага да се посъветваме и с други учени. Засега не е необходима демонстрация. Сигурна съм, че вицепрезидентът е съгласен с мен, че вие трябва да помислите върху практичните приложения на вашето откритие и да подготвите нов доклад.

— Имаме такъв доклад с подробен план — заяви Леандър.

Ти Сандра твърдо поклати глава.

— Не сега, моля. Довечера сигурно ще сънувам кошмари. Ние се връщаме към нашите задължения и съпрузи… и към нашите мисли. А също и молитви.

Чарлз и останалите протегнаха ръце за довиждане.

— Няма да предприемем нищо, без съгласието на правителството — увери ни Уинкълман, докато ни изпращаше до вратата.

— Да — отговори Ти Сандра, — със сигурност няма.

Ти Сандра ме повика при себе си в апартамента на ректора и ми предложи чаша късен чай. Докато наливаше, лицето й изглеждаше посивяло.

— Веднъж сънувах — започна тя, — че при мен идва един красив мъж и изсипва в скута ми цяла торба злато. Би трябвало да се чувствах много щастлива.

— А не беше ли?

— Бях ужасена. Не исках да нося такава отговорност и му казах да си го вземе.