Грег Беър - Преместването на Марс

— Мъжете ни са добри, нали? — попита Даян.

Прегърнах Иля и се усмихнах, а Джоузеф се изчерви.

Две седмици, след като си сложих подобрение, свиках конференция с Олимпийците в Мени Хилс и споделих подозренията си, че не са ми казали всичко.

Не бях виждала Иля от една седмица. Кръстосвах Марс, ходех по кампании със или без Ти Сандра, ръкувах се и изслушвах сериозно хилядите доброжелатели, не обръщах внимание на тези, които извръщаха глави и не искаха да ми подадат ръка, и си мислех дали някога ще се върна към истинския живот и дали ще мога да го позная, ако това стане.

Срещнахме се в кабинета на вицепрезидента, който току-що беше завършен. Кабинетът бе просторен, но не претрупан, и отговаряше на нашите вкусове.

Чувствах се зашеметена, докато наблюдавах събирането на всичките девет Олимпийци около масата, отрупана с пресни плодове и зърнени вкуснотии за закуска. За пръв път виждах Мичъл Масперо-Гамбакорта — едър и оплешивяващ, облечен в черно, с родословно дърво от малко марсианско ОМ в Хелас; Ю Лю — висок и атлетичен трансформант от Земята, който се бе присъединил към Олимпийците преди две години; Ейми Вико-Персоф от ОМ «Персоф» — внушителна млада жена с решителни черти на лицето и тих, безстрастен глас; Дани Пинчър — мъж на средна възраст с приветливо изражение, който явно не отдаваше голямо значение на начина на обличане и маниерите. Чарлз седеше на отсрещния край на масата и когато им казах, че искам да прочетат отново записките и докладите си, лицето му остана спокойно и съсредоточено.

— Нещо, което е важно, липсва — заявих в заключение. — Не сте изплюли камъчето.

— Какво камъче? — попита Чарлз с намек за усмивка.

Мъчех се да намеря думи за онова, за което подобрението ме беше накарало да се замисля.

— Цяла канара — уточних.

В стаята беше тихо и никой не се осмеляваше да заговори. Прокарах скованите си пръсти по повърхността на масата пред мен.

— Вашите равенства предполагат нещо много повече. Разбрах го благодарение на подобрението. И ако това тревожи мен, със сигурност тревожи и хората на Земята.

— Никой там няма достъп до нашите данни — отбеляза Чарлз.

— Колко дълго може да бъде пазено в тайна откритие с такава значимост? — попитах. — Седмици, месеци? Сигурно е, че някой на Земята ще разбере, защото там има милиони много по-умни от мен.

— Може би след няколко години някой на Земята ще попадне на това, което ние вече знаем — каза Леандър, който очевидно не се чувстваше спокойно. — Много от нещата, които изучаваме, са плод на разсъждения…

— Не съм съгласен — възрази Ю Лю и протегна мускулестите си ръце над главата. — Изводите, както спомена вицепрезидентът Мейджъмдар, са ясни. Не трябва да бъдем прекалено предпазливи. Познавам много колеги от Земята и на тях всичко ще им е ясно много по-скоро, отколкото на нас ни се иска.

— Откъсване на съдбата — кимнах.

Чарлз яростно заклати глава.

— Забрави за това. То нищо не означава.

— Трябва да разкрием всичко на останалите и да ги поставим при равни условия — и Земята, и Марс, и Пояса — намеси се Чинджа Парк Амой. — Ще се чувствам много по-добре, ако можем да направим това.

— Вече сме взели решение по въпроса за тайната — каза Леандър, намръщен и разтревожен.

Той усещаше разделението в групата. Учените изглеждаха притеснени и дори уплашени. Чувствах се така, сякаш си бях навряла главата в гнездо на спящи стършели и ги бях събудила.

— Цяла канара, а! — обади се Масперо-Гамбакорта.

— Достатъчно! — тихо, но твърдо ги прекъсна Чарлз, който си беше върнал спокойствието или поне така изглеждаше. — Какво смяташ, че сме премълчали, Касея? — Той се наведе напред, с лакти върху масата и се вторачи в мен, сякаш бях най-значимото нещо в света. — Вече имаш подобрение, кажи ни, какво е твоето мнение?

— Не се смятам за гений или че разбирам всичко, но…

— Толкова по-добре — кимна Чарлз. — Ще ни подскажеш какво биха си помислили другите, когато чуят за най-новите открития. А те скоро ще чуят. Кажи ни.

Не исках да оставям Чарлз да води разпита. Чувствах се като студент на изпит.

— Ако имате достъп до континуума на Бел, до всичко, което определя природата на действителността…

— Всички скрити променливи и нищо, освен тях — каза Неемия Ройс, но Чарлз вдигна ръка, за да не ме прекъсва.

— Какво друго можете да променяте? — продължих. — Показателите за механичния момент, неговия ъгъл, въртенето, заряда… — махнах с ръка. — Въобще всичко. Какво друго можете да променяте или контролирате?