Грег Беър - Преместването на Марс

— Не всички показатели са податливи на откъсване — уточни Чарлз.

— Така е — потвърди Неемия Ройс.

Чарлз едва забележимо наклони глава в знак на благодарност и продължи:

— Но ти си права и е интересно това, че направи сравнение с камъчето и канарата.

Усетих още по-голяма тежест в стомаха си.

— Подобрението ти подсказва повече, отколкото можеш съзнателно да изразиш. И други имат този проблем. Мисля, че е в минус на създателите му. Това може и да се коригира в скоро време.

— Моля ви — настоях аз.

— Можем да проникнем в частицата и да откъснем показателя от отношението време-пространство. Можем да го променим и да преместим частицата.

— Къде да я преместите? — попитах.

— Където пожелаем. Тук обаче има проблем. Всъщност досега нищо не сме преместили. Защото — той погледна надолу — не можем да местим малки предмети. Не разбираме защо, но континуумът на Бел събира много позиционни показатели. Това има нещо общо със законите, които запазват енергията. Не можем да ги отделяме и нямаме достъп до единични показатели или до малки групи такива, ако са част от неголеми предмети. — Чарлз облиза устни и ме погледна право в очите. — Но знаем как едновременно да откъсваме големи групи показатели. Точно сега не можем да приложим теорията и да преместим тази купа с ориз — каза той и премести с ръка купата на няколко сантиметра, — но повечето от нас смятат, че ако решим, можем да преместваме големи обекти.

— Колко големи? — попитах го аз.

— Параметрите се определят от големината и плътността. Най-малко такива, които имат плътност единица и са двайсет километра в диаметър.

— Готови сме да направим опит — включи се Леандър. В стаята се усещаше странно въодушевление. — Фобос е може би най-малкия обект, който можем да преместим. Централната му ос е двайсет и осем километра, а плътността му е два грама на кубичен сантиметър. Предлагаме да се отправим натам.

Гледах ги невиждащо. Чарлз наклони глава и повдигна вежди, сякаш искаше да ми внуши идеята.

— За къде? — не разбрах.

— Всъщност към Тритон — отговори Чарлз. — Около Нептун е. Никой не предявява претенции към него, а и големината му е подходяща.

— Защо точно Тритон?

Чарлз посочи нагоре и каза:

— Заради летливите вещества. Можем да го преместим и да го разработим. Милиони години ще снабдява Марс.

— Можем да го поставим в орбита — обади се Масперо-Гамбакорта, — и да стържем от него лед. Снежинките ще се носят в атмосферата на Марс и тя след време ще се сгъсти.

— Или можем да го използваме като космически кораб и опитна станция — намеси се Леандър.

— А защо не и двете? — каза Ройс и изгледа колегите си като замислено момче.

— Всички сте мислили за тези неща — изгледах ги аз. — Защо не ни информирахте по-рано?

Ройс заговори пръв.

— Ние, разбира се, все още не сме правили опити. Искахме да знаем със сигурност, защото на всеки ще е трудно да повярва, че… преместването на нещо е възможно. Вярвам, че разбирате.

Бавно поклатих глава, по-замаяна от всякога.

— Значи наистина не съществува разстояние, пространство и време?

Дани Пинчър неочаквано се засмя.

— Работил съм върху откъсване на времето — каза той. — Разбира се, само на теория. Показателите са тясно свързани и са еднакво важни. Те са първопричината. Цялата система на дескрипторната логика е класическа система. Ако се вземе под внимание обаче само макроскопичната природа, се създават огромни усложнения. Цялото се опростява само при разглеждането на показателите.

— В крайна сметка — добави Чарлз, — е възможно цялото ни знание за вселената да се сведе до едно кратко уравнение.

— Ще допълним физиката — заяви Леандър, сякаш всичко вече беше сигурно.

— Но ако ще местите луна, откъде ще вземете толкова енергия? — попитах аз.

Дори и с подобрението не можех да извлека ясни отговори от равенствата в техните доклади.

— Енергията и векторните показатели, от които зависи нашето запазване, се свързват в увеличаващ се мащаб — обясни Чарлз. — Ако преместваме голям обект, черпим енергия от още по-голяма система. Ако например преместим Фобос, континуумът на Бел автоматично ще настрои показателите на всички движещи се частици в галактиката, като намали в незначителна степен общия механичен момент, ъгловия механичен момент и кинетичната енергия. В резултат ще бъдат намалени съответните качества на цялата галактика. Никой няма да забележи.

— Това е абсолютно сигурно — кимна Ройс. — Трябва да местим напред-назад хиляди звезди, за да се забележи някаква разлика.