Грег Беър - Преместването на Марс

Марс не можеше толкова бързо да създаде собствени мислители, които да заменят всички земни мислители. От тях криехме всякакви новини по проекта за откъсването и поемахме минимален риск.

Наш координатор за кампанията стана един от мислителите на Мейджъмдар — Алис Две. Беше удоволствие отново да работя с нея. По време на безкрайните полети от станция до станция с Ти Сандра, часове наред разговаряхме с Алис.

Тя избираше програмата за нашите появявания по демографски принцип и в зависимост от мястото за изборите. Кацахме на малка северна станция, срещахме се с шейсет-седемдесет отрудени, раздвоени и резервирани подводни берачи, Ти Сандра показваше твърдото си, но майчинско отношение и след няколко часа излитахме, за да минем през половин дузина благоденстващи лантанидни мини в Амазонис или Аркадия. По време на последната кампания най-трудно се бяхме справили с малките обединени ОМ в Тера Сиренум, които бяха под силното влияние на главния ни опонент.

Кампаниите на нашите опоненти бяха агресивни и дори много язвителни, но марсианците все още бяха твърде добре възпитани, за да провеждат непочтена политика. Все пак всички бяха чели за президентските кампании през двайсети век в Съединените американски щати и някои от опонентите ни взеха основните идеи от майстори като Ричард Никсън и Линдън Джонсън. Според мен и Джонсън, и Никсън бяха трагично възмутителни и предпочитах импровизирания стил на кандидатите от Икономическия съюз в Прибалтика през двайсет и първи век.

Всъщност праха, който младите марсиански политици хвърляха, работеше за нас. Опонентите ни се изяждаха един друг и почти не се нахвърляха върху нас заради положението на Ти Сандра като Майка на републиката. След дебатите и другите срещи рейтингът ни за изборите постоянно се вдигаше.

Непрекъснатите пътувания ни изтощаваха. Насаме Ти Сандра изказа желание Чарлз и хората му да намалят размерите на обектите, които можеха мигновено да преместват.

— Аз съм огромна — каза тя, — но не чак толкова много, а ние имаме нужда от почивка.

До почивка така и не се стигна.

В малкото ми свободни минути всеки ден работех върху математическите тестове и видеоматериали по мрежата и свалях допълнителни описания. Алис разработи програма за по-бързо усвояване на функциите на подобрението, което и без това работеше достатъчно бързо. Това, което по-рано ми изглеждаше уморително и относително, се превърна в увлекателна игра, много по-подредена и предизвикателна от политиката. Потопих се дълбоко в доказаната теория за потока на данните, взаимодействието на невралните елементи, преобразуването на информацията в знание и приложих същите умозаключения, които Чарлз и Олимпийците бяха използвали във физиката. И всичко това в свободните часове, когато изпадах в унес до спящата Ти Сандра или наблюдавах тъмния Марс да се стели като одеяло под обсипаното с брилянти небе. Равномерният глух шум при издигането на совалката ме докарваше до състояние, в което се превръщах в числа и графични изображения.

Не можех да разбера в линеарен модел обаче как Чарлз бе направил скока от теорията за потока на данните до природата на континуума на Бел, Колкото повече неща разбирах, толкова повече се удивлявах на постигнатото от Чарлз. То ми изглеждаше свръхестествено.

След този скок не беше толкова учудващо, че можем да местим светове, да общуваме мигновено и да виждаме създаването на една парадигма след смъртта на предходната. Дескрипторната теория се роди в мен и пусна корени към всички необясними неща във физиката, елиминирайки противоречията и безкрайностите в квантовата механика.

Когато ми останеше време, се срещах с Иля. Екипът от Сайан Сълси бе приключил огромния изпитателен купол, предназначен за първия голям опит с непокътната циста-«майка». Иля заведе Ти Сандра и мен на пътешествие така, както беше направил по-рано и с някои други двойки кандидати.

— Трябва да се подсигуря от всички страни — подхвърли той и ми намигна. — В политиката нищо не е сигурно.

Под купола от пет акра сивият леден прах падаше бавно на повърхността и образуваше прашни петна върху цистите долу. Досега не се бе получило нищо друго, освен слуз с няколко силикатни форми в нея, които приличаха на шуплите на гъба. Изследователската група на Иля беше оптимистично настроена. От контролната зала ги наблюдавахме как изменят условията под купола, като превръщаха сивия леден прах в кален дъжд, после в сняг, а след това променяха концентрацията на минералите и атмосферните газове.